5+1 въпроса за следродилната депресия
Отминало е времето на деветмесечното чакане и страхове. Раждането е вече зад гърба на майката. Всички очакват от нея да е весела, доволна и щастлива, защото държи в ръцете си мечтаната рожба. И тя е доволна. Доволна от това, че се е освободила от неимоверната тежест, която в последните месеци ѝ е пречила да се движи свободно, да изпълнява нормални ежедневни дейности, да се наспива нощем. И иска да си почине от всичко това.
Първите няколко дни след раждането е нормално майката да има нужда от почивка и някой друг да помага в грижите за бебето. Ако възстановяването не се случи през първата седмица, се изчаква още известно време, за да може тя да свикне с новата си роля и да се грижи за бебето.
Какво обаче представлява следродилната депресия и защо е необходимо да се говори за нея? В последно време депресията е модерна тема и както се твърди е на едно от първите места сред заболяванията на 21 век. Това е и една от причините да се обсъжда и темата за специфичния подвид на депресията – следродилната.
Защо се появява?
По време на бременността организмът на жената не е в нормалното си физиологично състояние. Всички органи и системи са натоварени максимално, периодът е стресов за майчиния организъм. След раждането нормалната физиология започва да се възстановява, а периодът за това при различните жени е различен – няколко дни, седмици или месеци. Този процес оказва въздействие и върху психиката на жената, върху емоциите и поведението ѝ. Обратното също е вярно.
Психическата настройка може да окаже влияние на физиологията и организмът да не успее да се възстанови в границите на приетия за нормален срок. Причините за неблагоприятна психическа настройка могат да бъдат различни – от нежелана бременност и липса на готовност за майчинство до неочаквани външни обстоятелства или събития, които се случват по време на бременността. И това могат да бъдат само някои от причините.
Вижте още: Какви са знаците на следродилната депресия?
Как да я разпознаем?
Симптомите при този вид депресия са много подобни както при депресията въобще. Жената е изтощена, всяко усилие я натоварва, чувства се уязвима и лесно се обижда и самообвинява. Възможно е често да плаче или пък много бързо може да премине от яд към гняв, да е раздразнителна и нападателна. През този период често се наблюдават проблеми с привързаността.
Майката може да чувства, че не е привързана към детето си и да се обвинява за това. Последващите изисквания да поеме грижите за бебето и за домакинството може да ѝ изглеждат като свръхусилие, с което не е способна да се справи. И когато се завърти еднообразният цикъл на кърмене, преобличане, приспиване, готвене, пране, гладене и отново същото, жената рухва – физически и психически.
Вижте още: Хоби за следродилна депресия
Как да я преборим?
Не бива да се дават съвети на жена, засегната от следродилна депресия, да се стегне и да бъде по-отговорна. Тя и без това сама най-често се обвинява за това и дори може да смята, че никога няма да стане добра майка. Затова е добре да се подложи на възстановителен режим – достатъчно сън, здравословна храна, почивки, когато се наложи, задоволяване на потребностите. Близките са тези, които могат да направят много през възстановителния период на жената със своята грижа и внимание.
Най-ценна е помощта на таткото. За него този период също е труден. Това, което той би могъл да направи, е да се постарае да вдъхва увереност на жената до себе си, да я поощрява, да подминава неприятните ѝ настроения. Може де си припомни позабравени навици, като да ѝ носи цветя, да ѝ казва колко е красива и какви са чувствата му към нея. Жената сама също може да си помогне.
За да избегне по-голямо напрежение, е нужно да спре да се обвинява за състоянието си и да определи дневен режим, съобразен с режима на детето, помощта, която оказват близките и не на последно място нейните нужди от почивка и грижа за себе си. Може да се включат в режима и възстановителни упражнения.
Вижте още: Следродилна психоза
Много добре се отразяват на депресивното настроение приятният музикален фон, свежият цветови фон наоколо, приятните аромати. Това, че има нов член в семейството, не би трябвало да насочи вниманието единствено върху него до степен родителите да се чувстват като обслужващи единствено нуждите му.
След като премине адаптивният период на бебето (около 40 дни след раждането), двойката може да си позволи 1 път седмично да излезе вечер извън къщи при условие, че има доверен човек, който да поеме грижите за детето. Майката не бива да забравя, че е нормална жена и има нужда да изглежда добре, да се види с приятелки, да се погрижи за психическия си комфорт.
Как да се справи жената с кариера по време на майчинството?
Изолирането от професионалната среда също може да стане фактор, поддържащ депресивното настроение при жената. През периода на майчинство основната грижа на жената е благополучието и развитието на бебето. Но ако за нея е важно да участва в служебния живот, тя не бива да прекъсва професионалните си контакти. Необходимо е ангажиментите да са балансирани, за да не се получи обратен ефект – преумора и недоволство.
Вижте още: Могат ли татковците да имат депресия при поява на бебето?
Изпълнението на малки проекти обаче също е начин да се разнообрази застоят и да се изпитат други емоции, които възвръщат самочувствието на жената, че е във форма. Контактите с колегите са полезни дори и с това, че „служебните клюки” помагат да си създаде съпричастност към социалния живот във фирмата и човек да се чувства участник, а не аутсайдер.
Какво да е отношението към детето по време на следродилната депресия?
Много жени с ужас си спомнят за този период и това, че не са могли да почувстват детето си. Струвало им се е, че са егоистични, задоволяват само собствените си нужди, а за бебето се грижат насила. Много често се обвиняват и се питат дали изобщо могат да бъдат добри майки. Това, което е добре да се знае от майката и нейните близки е, че жената със следродилна депресия може да има проблеми с чувствата си и да се държи за известно време така, сякаш бебето не я интересува и грижите за него я натоварват.
Поради голямото изтощение тя наистина се чувства така, но обвиненията няма да помогнат. Добре е да се опитва да гушка детето колкото е възможно повече, да се оставя да усеща допира му до себе си, да вдишва аромата му, да го гали и да се вслушва в туптенето на малкото сърчице. Подобни действия припомнят на майчините сетива кой е малкият човек и постепенно възвръщат близостта майка-дете, като помагат на майчиния инстинкт да се възобнови.
Вижте още: Следродилна депресия – как да помогнете на партньора си да ви подкрепя?
Какво да направим, ако след 6 и повече месеци не настъпва възстановяване?
Състоянието на депресия е мъчително както за самия човек, който е засегнат, така и за околните. В случай на продължителна следродилна депресия, един от основните потърпевши е и появилият се малък човек. Ако това състояние продължава шест и повече месеца е необходимо да се направи консултация със специалист. Това не бива да притеснява майката и близките ѝ, защото все пак целта е да се върне усмивката на лицата на всички.
Материалът е подготвен в партньорство със специалистите от:
