5 неща, които трябва да знаете за интровертните деца – част 1
Би било толкова хубаво, ако можеше още от пръв поглед да се установят социалните очаквания и отношения. Нещо като „Здрасти, аз съм Кати и съм интроверт“. Но всъщност това не е толкова лесно, а и както и да го погледнем е малко неудобно.
Когато си имате работа с интровертно дете, трябва да го научите, че това да бъде предпазливо или резервирано, не е нещо ненормално. Хубаво е и да му дадете малко повече увереност, но най-важното е детето ви да разбере, че не трябва да се променя, само за да се впише по-добре в екстровертния свят.
Най-добрият начин за това е да му покажете, че го разбирате и знаете от какво се нуждае. Ето и няколко неща, които трябва да знаете за интровертните деца, за да се справите по-лесно с техните нужди:
1. Интровертните деца се зареждат от това да бъдат сами
Някои деца се отпускат и презареждат, когато са сред приятели. С интровертните деца обаче не става така. Когато са имали тежък или стресиращ ден, те се нуждаят от малко време сами. Но не време у дома със семейството, а време, в което да останат наистина сами. И това не е „Искам да остана сам за малко“, а по-скоро „Имам нужда да остана сам“.
Четете още: Интровертни и екстровертни деца
Интровертните деца се нуждаят от това време, за да обработят събитията от деня – взаимоотношенията, разговорите, информацията, емоциите… Това за тях е освобождаване от стреса и ако не получават това време насаме, това доста вреди на психиката им.
Какво да правите: Всеки ден оставяйте вашето дете да се занимава съвсем само с неговите си неща. Може да го оставите само в спалнята или в неговата стая, може да бъде и в същата стая, в която сте и вие, но да дремне или да почете книга. Времето насаме може да бъде прекарано покрай вас, стига да не ангажирате вниманието на детето по никакъв начин.
Какво да не правите: Не настоявайте детето ви да говори с вас веднага след като забележите някакъв проблем или стресова ситуация. То няма да бъде в състояние за това, докато не изясни мислите си, оставайки само за известно време. „Как мина денят ти?“ е много по-ефективен въпрос, след като детето е имало възможност да почете книга, да оцветява, или дори да се покатери по дървото в двора.
2. Интровертните деца не обичат празни приказки (особено с непознати)
Това не означава, че са срамежливи. Това означава, че те не искат да си бърборят безсмислено, а просто се придържат към важните неща. Освен това те не искат да развиват каквито и да е отношения с някого, преди да са си поговорили за важни (или поне интересни) неща.
Четете още: Как да повишите самочувствието на детето си?
Интровертните деца имат нужда от време, за да създадат връзка с някого, преди да се разприказват спокойно. Трябва да имат доверие, че този човек ще се вслуша в тях, ще им повярва, ще ги разбере и ще ги вземе на сериозно. Именно това води до предпазливостта им, която често изглежда за околните като срамежливост.
Какво да правите: Ако въвеждате интровертно дете във връзка с човек, с когото е важно отношенията да се развиват и да са добри, стремете се към създаването на връзка на първо място, като самите вие трябва да бъдете моста между 2-те страни. Когато детето се почувства в безопасност, то само ще се отвори за взаимоотношения.
Какво да не правите: Не обявявайте интровертното си дете за срамежливо и не го принуждавайте да общува. То ще се чувства сякаш изнася представление, което само ще го стресира и затвори още повече.
Продължава на: 5 неща, които трябва да знаете за интровертните деца – част 2
