Ш-ш-ш-ш-т, мъж съм, не е възможно причината да съм аз – част 1
За мъжете и стратегиите за справяне с репродуктивните проблеми разговаряме с Катя Христова, психолог към Медицински комплекс „Д-р Щерев“
Портал "Мама, татко и аз" (МТА): Катя, как влияят репродуктивните проблеми на мъжката психика?
Катя Христова: Много са условията, които определят разликите в преживяването на проблемите със забременяване в двойката. За разлика от жените, при мъжете няма доказателства за бременност или липсата й всеки месец. Следенето на овулацията и контрацепцията по-често са женски отговорности.
Обичайно инициатор на посещението при гинеколога и решението за стартиране на изследвания се правят от жените. Мъжете се появяват в „диагностичната снимка“ доста по-късно. Обхватът на диагностичните процедури е доста по-голям и сложен за жените, отколкото за мъжете. В допълнение, мъжете смятат, че тяхната репродуктивна система е проста и няма какво да наруши функциите й, което не е вярно, но това също ги дистанцира от първоначалния шок на диагнозата безплодие.
Няколко са факторите, които играят роля в липсата на значими емоции при диагнозата мъжки фактор. Нашата култура не е изпълнена с образи на бащи, така както на майки. Един преглед на мъжките списания и ще видим, че има много малко статии за родителство и деца, както е в женските списания. Като че ли няма очаквания за тяхната роля като родител. Това води и до тяхното привидно отдръпване в момента на поставяне на диагнозата безплодие.
Освен това нашата култура очаква от мъжете да са силни в моменти на кризи и смята, че емоционалните реакции са проява на слабост. Самото участие на мъжете по време на бременността засилва тяхното емоционално откъсване. За тях бременността е социален опит и контрастът с преживяването на жените много ясно обяснява несъответствието в емоционалните реакции.
Разбира се, влиянието на диагнозата безплодие върху мъжката психика може да бъде огромна, особено ако те отдавна искат да станат бащи. Същите проблеми, с които се сблъскват жените се отнасят и за мъжете, защото и двата пола възприемат бъдещото родителството за даденост. Провалът на техните размножителни функции може да е опустошителен емоционално, особено ако се възприемат тясно свързани със сексуалността. Мъжете могат да възприемат диагнозата като нападение върху тяхната мъжественост, ако те са причината за безплодие.
Четете още: Лайфстайл и мъжки стерилитет – част 1
Емоционалните реакции на мъжете с диагноза безплодие могат да бъдат различни. Първоначалния шок и болка могат да бъдат много големи и мъжете да се чувстват неудобно и дефектни, усещането за провал и липсата на важен житейски опит. Тъй като мъжете са по-малко склонни да показват чувства на депресия и тъга, техните външни емоционални реакции могат да се проявят под формата на вербален гняв, като по-социално приемлив начин на изразяване на мъжете. В действителност, този гняв е реакция на скръбта, която мъжете чувстват за тяхното безплодие. С времето гневът се променя в други емоции, които са по-малко удобни, и тогава мъжете могат да се оттеглят – да се възприемат за „губещи“ и „по-малко мъже“.
Друга от възможните реакции е отдръпването им в мълчание относно проблема. Това обичайно е специфичен отговор на стреса, а не непременно липса на емоционални преживявания. В нашето общество, където мъжествеността или мачовството са все още много важни, често срещано е да се посочва партньорката като отговорна за безплодието и като начин за защита от срама за мъжа.
Идеята за продължаване на генетичната линия е много силна за някои мъже, особено ако са единствени синове и трябва да продължат рода. Безплодието означава не само да не може да се продължи името на рода, но и семейните гени.
Четете още: Факти и митове за мъжкото безплодие – част 1
При диагноза мъжки фактор, често се появяват сексуални проблеми. Загуба на желание за интимност и проблемите с ерекцията са следствие от притесненията на мъжа за неговата роля на „мъж“ и способността му да функционира като такъв. Освен това, самото лечение, което понякога изисква планиран секс и допълнителните тестове и прегледи, допълнително задълбочават проблема. Интимността и приятните емоции отстъпват на тревогите и напрежението. Някой мъже намират секса за безсмислен, защото няма да доведе до бременност.
Отношенията им с приятели и близки също страдат – понякога избягват приятели, които имат собствени деца, семейните празници стават бреме, поради въпросите и натиска на роднините. Тъй като мъжете не са склонни да споделят, взаимоотношенията им с колеги и близки не могат да ги разтоварят от напрежението и тревогите.
Бракът също страда. Някои мъже реагират на диагнозата, като казват на жените си, че е по-добре да си намерят „истински“ мъж, от който могат да забременеят „естествено“. Имат усещането, че са предали съпругите си. Стресът оказва влияние и дребните недоразумения прерастват в сериозни скандали. Някои мъже могат да потърсят доказателства за мъжествеността си и това, че са желани от другия пол извън брака.
Според моите наблюдения, повечето от мъжете намират безплодието за предизвикателство, което изисква съвместните им усилия като двойка. Процесът на лечението, периодите на изследвания, опити и очаквания, надежди и разочарования ги сближават, защото гледат на безплодието като общ проблем, което им помага да укрепят връзката си и да постигнат по-голяма близост с партньорката си.
Продължава на: Ш-ш-ш-ш-т, мъж съм, не е възможно причината да съм аз – част 2
Материалът е подготвен в партньорство с:
Снимки: Curtis MacNewton, Michael Salvato, Mrhayata Foter
