Цезарово сечение и кърмене
Интервю с доц. д-р Кръстева, – педиатър неонатолог
Материалът можете да изтеглите от тук: Цезарово сечение и кърмене.pdf
Увеличил ли се е броят на ражданията с Цезарово сечение през последните години?
Доц. д-р Кръстева: По данни на Министерството на Здравеопазването и Световната Здравна Организация, през 2008 процентът на цезаровото сечение в България е 26,8%, а за 2011 е около 36%. В световен мащаб броят на ражданията с цезарово сечение непрекъснато се увеличава, като за последните 10 години е достигнал до 47%.
Носи ли оперативното родоразрешение потенциални проблеми за майката и детето и какви са те?
Доц. д-р Кръстева: Начинът, по който раждате, може да въздейства върху Вас и Вашето семейство така, както може би не очаквате. Той може да окаже влияние върху здравето на майката и на бебето. Ето защо индикациите за секцио трябва да бъдат прецизирани. В определени ситуации цезаровото сечение е необходима и дори животоспасяваща намеса за майките и бебетата, затова е от изключително значение да обсъдите Вашия конкретен случай с лекаря си и да получите отговор на въпросите си.
Интраутробно ГИТ (Гастро-интестинален тракт) на плода е стерилен. Начинът на раждане до голяма степен определя типа на първите микроорганизми, с които той ще бъде колонизиран. При раждане през естествените родови пътища, в ГИТ се поселяват микроорганизми (добри бактерии), което условно може да се разглежда като първа „естествена закваска“. Бебетата, родени чрез ЦС нямат такава „естествена закваска“ и в по-голямата част от случаите техният чревен тракт е колонизиран с друг вид микроорганизми, различни от тези на родените вагинално.
Нерядко майките родили чрез ЦС получават антибиотична профилактика или лечение, което допълнително може да окаже влияние върху ранното състояние на чревната микрофлора при бебето. Естествената микробна флора при родените чрез секцио изостава в развитието си след раждането и достига тази на родените вагинално към 6 месечна възраст. Новородените, родени с ЦС имат много по-висок риск от развитие на остри и хронични заболявания като: диария, астма, алергичен ринит, диабет тип 1 и др. в по-късните етапи от живота си.
Как майката може да сведе до минимум негативните последици от този тип раждане за своето дете?
Доц. д-р Кръстева: Това може да се постигне чрез вида хранене на детето – т.е. чрез кърмене.
Кърмата е идеалната храна за новородените. Тя съдържа всички хранителни вещества необходими за оптималния им растеж и развитие. Последните проучвания доказаха, че кърмата съдържа Бифидобактерии и Лактобацили.
Напоследък масово се използват пре и пробиотици, добавени в храната на бебетата в случаи на хранене с формула, с оглед доближаване до състава и свойствата на майчината кърма. В моята практика срещам майки, които в стремежа си да направят най-доброто за децата си, дават много и различни про- и пребиотици отделно или посредством млеката. Не можем да пренебрегнем научните доказателства, които еднозначно показват, че не е важно прилагането на много на брой и от различен щам пребиотици. Това е изключително важно за новородените, родени чрез цезарово сечение, защото те са още по-уязвими от тези родени по естествен път.
Преди малко говорихме за това как в следствие на естественото раждане ГИТ (Гастро-интестинален тракт) на бебето се колонизира от „добрите бактерии“ и колко е важно това за неговото здраве. Ако детето е родено чрез ЦС и след раждането чрез храната започва да получава различни по вид и щам про- и пребиотични микроорганизми с не винаги доказани ползи, това би могло да има негативен ефект и дори да е опасно. Майката трябва да знае, че правилото не е много на брой и различни пробиотици, а един с научно доказани свойства и ествествено съдържащ се в кърмата.
Колонизирането на ГИТ на детето с пробиотични култури в случаите на раждане чрез секцио, трябва да става контролирано и целезъобразно. Необходимо е да се отбележи, че B.lactis представлява 74% от всички Бифидобактерии в кърмата и той е един от най-добре изучените и използваните пробиотици. Същото се отнася и за Lactobacillus reuteri.
По вашите думи личи, че кърмата е идеалната храна и всяка здрава и пълноценно хранеща се майка трябва да кърми своето бебе, ако разбира се това е възможно.
Доц. д-р Кръстева: Да, това е безспорен факт. Кърмените бебета страдат много по-рядко от диария, отит на средното ухо, атопичен дерматит, астма и респираторни инфекции. Те боледуват по-рядко от бебета, хранени със стандартна формула без пробиотик.
Има ли определена специфика, що се отнася до кърменето и раждането с цезарово сечение?
Доц. д-р Кръстева: Почти винаги се случва кърмата на родилите с цезарово сечение да закъснява или да не е достатъчна в първите дни. Искам да окуража майките да не се отказват и да положат усилия за стимулиране на лактацията си. Има разработени помагала, част от които са и вашите, свързани с кърменето. Всяка жена, която има нужда може да попита лекарите и акушерките за съвет и да се информира допълнително.
В последните десетилетия се натрупаха нови научни познания в насока храненето на новородените. Ако преди години основните въпроси около формулите, използвани при тях бяха дали бебето ще наддава според нормите, съизмеримо с кърмените деца, то сега въпросите са свързани с това дали продуктите се доближат оптимално като състав и действие до майчината кърма.
Това, че B.lactis се намира в майчината кърма е безпорен научен факт и този пробиотик е важен за имунната защита на бебето. В този смисъл родените чрез цезарово сечение са в известна степен ощетени, ако майката е възпрепятствана да кърми. Тогава препоръките са за преминаване към изкуствено хранене с формули, съдържащи пробиотик. Това помога да се намали разликата с кърмените бебета по отношение колонизацията с бифидобактерии в ГИТ.
И за финал, кое е най-важното, когато говорим за кърмене и раждането с цезарово сечение?
Доц. д-р Кръстева: Начинът на раждане на детето не винаги е съобразно избора на бременната. Майката би трябвало да е информирана и мотивирана да осигури най-добрата храна за своето дете поне в първите няколко месеца, доколкото това зависи от нея. Кърмата е носител на майчината любов и защита, която пази детето през целия му живот. С това послание се надявам да стигнем до повече майки, за да ги стимулираме да кърмят своите деца.
–
Професионална Биография на доц. д-р Мая Кръстева – педиатър неонатолог
Завеждащ Клиника по Неонатология – УМБАЛ „Св.Георги“, гр. Пловдив
Председател на УС на Българската Неонатологична Асоциация (БНА)
• През 1980г. завършва медицина в МУ в гр. Пловдив
• От 1981г. започва работа като неонатолог в АГ клиника на УМБАЛ „Св.Георги“ в гр. Пловдив, а от 2001г. оглавява Неонатологичното отделение на клиниката
• Преподавател по неонатология в МУ Пловдив, ръководител на специализиращи лекари
• Републикански консултант по неонатология
• Председател на Контролния съвет на МУ Пловдив
• През 2011г. е номинирана за „Лекар на годината“
Целта на националната кампания „Първите 1 000 дни и след това“, организирана от Нестле България заедно с болниците партньори е да насърчи раждаемостта и да информира и образова родителите как да се грижат правилно за себе си и за своите деца през първите години от техния живот.
