Хранене на бебето през четвъртия месец

През ЧЕТВЪРТИЯ МЕСЕЦ от живота поетата за деня храна трябва да е около 170 мл на килограм тегло на кърмачето за дено­нощие. Други изчисления показват, че дневното количество необ­ходимо мляко за нормално развитие на кърмачето през четвъртия месец е равно на 1/6 от теглото му. Това количество храна, естес­твено, се разпределя за шестте хранения през денонощието.

 

Хранителният режим не се променя – шесткратно хранене през 3-3 1/2 часа.

Наддаването на тегло е по-малко в сравнение с предходните месеци – около 600 гр. Средното тегло и ръст на момчетата е около 6800 гр. и 64 см, а на момичетата – 6500 гр. и 62 см. В края на четвър­тия месец децата удвояват телесното си тегло от раждането.

 

ПРИМЕРЕН ХРАНИТЕЛЕН РЕЖИМ НА КЪРМАЧЕТО ПРЕЗ ЧЕТВЪРТИЯ МЕСЕЦ

Естествено хранене:

кърма

кърма + 25-30 мл плодов сок или нектар

12ч – кърма. Захранване с пюре в края на месеца.

15ч – кърма + 25-30 мл плодов сок или нектар

21ч – кърма

 

СМЕСЕНО ХРАНЕНЕ: недостигащото количество кърма в посочените часове за режима на естествено хранене се добавя със съответното необходимо количество адаптирано мляко. Приема на плодов сок и захранването е както при естествено хранените кър­мачета.

 

ИЗКУСТВЕНО ХРАНЕНЕ: Кърмачето поема само адаптирано мляко в съответните часове, указани в режима за естествено хранене. Предлагането на плодов сок и захранването са както при ес­тествено хранените кърмачета.

 

ПЪРВАТА НЕМЛЕЧНА ХРАНА – ЗАХРАНВАНЕ НА КЪРМАЧЕТО

Естествено храненото кърмаче от здрава и със съответен хра­нителен режим майка, както и изкуствено храненото с хуманизирано мляко дете нямат нужда от друга допълнителна храна в първите 4-6 месеца от живота си. Бебетата, които не получават допълнителни храни през втората половина на първата година от живота изостават в растежа си. Приемането на новите за кърмачето храни става постепенно. Те не се дават много рано, тъй като децата са склонни към алергични реакции на по-малка възраст.

 

Женското мляко, макар и превъзходно по състав за малкото кър­маче, става недостатъчна храна за него след четири – шестмесечна въз­раст. Преди всичко е незадоволителен неговия състав по отношение на желязото и витамин С. Изкуствено или смесено хранените с хуманизирани млека кърмачета имат също нужда, както естествено хранените от немлечни храни.

 

Непосредствено след раждането е налице само рефлексът за сучене. Бебето е в състояние да поема и преглъща само течна хра­на. По-късно /още в края на втория месец/ то може да поема полутечна храна. Към шест месечна възраст, с появата на първите зъби, става възможно то да сдъвква вече по-твърда храна. В тези първи опити кърмачето трябва да бъде наблюдавано внимателно от възрастен да не се задави. Постепенно то натрупва опит с преглъщането на сдъвканата храна без да се задавя.

 

Стомахът и червата са с недоразвити функции в първите месеци след раждането и могат да смилат само мляко. Постепенно се увеличават функционалните им възможности за храносмилане чрез производството на достатъчни по количество ензими.

 

Бъбреците на кърмачетата не могат да концентрират ефикасно урината си, поради което отделят повече вода чрез нея в сравнение с възрастните. Това обяснява склонността към дехидратация у кърмачетата.

 

Най-ранните хранителни нужди на всяко кърмаче, което вече трябва да поеме немлечни храни са от желязо и витамин С. Запасите от желязо с които се ражда едно дете се изчерпват по времето, когато то удвоява теглото си от раждането /в края на 4-ия месец/ и тогава именно е необходим допълнителен внос на желязо, независимо от вида на хранене.

 

Железният дефицит е познат хранителен проблем на ранното детство. Най-често това състояние се среща във възрастта между шест месеца и три годишна възраст. То е резултат на интензивния растеж и голямото количество мляко в диетата на децата през този възрастов период. Известно е, че кравето мляко е бедно на желязо.

 

Някои наблюдения установяват, че даването най-напред на сладки плодови сокове създава предпочитание към сладкото и след това кърмачетата не приемат с охота или отказват по-късно даде­ните зеленчукови сокове и храни. Поради това не малко специалисти по детско хранене препоръчват най-напред на кърмачето да се дадат зеленчукови, а по-късно и плодови сокове. Освен нежеланието за поемане на зеленчуци, възпитаването на вкус към сладкото не е особено полезен, като се има пред вид, че при рационален режим сладките храни нямат място с изключение на десертите. Освен това те предразполагат и към затлъстяване.

 

Когато се дава за първи път нова храна на кърмачето, тя трябва да бъде единствената различна част от неговото меню за деня. Освен това количеството й трябва да е много малко /една-две чаени лъжички/, като се следи за поява на алергични реакции /кожни обриви, чревно разстройство със слуз и жилчици кръв, кихане, кашлица/. Задължително условие при въвеждане на нова храна е кърмаче­то да е здраво.

 

Алергичната реакция може да се прояви непосредствено след: консумация на съответната храна, но алергични симптоми могат да се наблюдават дори и след като са изминали пет дни от консумацията на храната. Поради това не е лесно да се установи зависи­мостта между консумацията на храната и късната алергична реакция. Ако в семейството има алергични страдания, то даването на всяка нова храна трябва да става с по-голямо внимание и насочено наблюдение.

 

Диагностицирането на незабавната алергична реакция е лесно, тъй като симптомите се появяват при консумация на определена храна или при нарушаване на препоръчана вече диета. Храните, при които най-често се получава този тип алергична реакция са орехи, лешници, яйца, мляко, пшеница, фъстъци, пиле, риба, раци.

 

За родителите е важно да знаят, че различни симптоми на дискомфорт у едно дете, появяващи се непосредствено след хранене могат да са израз на хранителна алергия. Такива са стомашни болки, главоболие, ускорен пулс, повръщане, алергичен обрив, кашлица.

 

В семейства с алергични заболявания се препоръчва възможно най-късно даване на краве мляко на кърмачета, а също така да се избягва предлагането на храни, приготвени от алергизиращи плодове и зеленчуци.

 

Готовите храни, които се предлагат на пазара в разнообразни варианти са с гарантирано високо качество и разнообразни храни­телни съставки. Препоръчва се консумацията им да става направо от бурканчето, за да не се замърсява храната.

 

Някои родители предпочитат да хранят децата си с приготвена вкъщи храна. Това предполага тя да се приготвя почти без сол. Приготвяната в къщи храна за възрастни съдържа много повече сол в сравнение с готовите храни за кърмачета. Възрастните могат да поставят в храната си желаните от тях сол и подправки след като отделят част от приготвената храна за тяхното дете или да готвят отделно за детето. 

 

Предпочитанията на кърмачетата към сладките храни се ус­тановяват веднага след раждането – те с удоволствие приемат подсладената вода. Не се препоръчва подслаждането на вода, чайове и храна да става с мед, тъй като той е силен алерген за кърмачетата. Освен това са описани случаи, при които меда е съдържал бутулинови бацили, предизвикващи отравяния на кърмачетата.

 

Консервираните зеленчуци не се препоръчват за приготвяне на храна за кърмачета, поради високото съдържание на сол в тях. Необходимо е да се избягва използването в детската кухня на храни с високо съдържание на нитрати.

 

За бебета с установена алергия към белтъка на кравето мляко са произведени и са на нашия пазар специални каши. Те могат да се приготвят със съответното диетично мляко, като по този начин не се нарушава диетичния режим.

 

През първата година от живота на детето се поставят основите на бъдещото му здраве. От гледна точка на хранителния режим уместно е да се създадат хранителни навици, предпазващи от затлъстяване и заболявания на зъбите. Предпазването от затлъстяване ще помогне да се предпазят децата от заболявания свързани с него – атеросклероза, диабет, сърдечно-съдови страдания. Децата трябва да се предпазят от затлъстяване. Най-съществената и единствена мярка, която може да се предприеме през първата година е да се създадат хранителни навици, които поддържат нормално телесното тегло на децата. Преди всичко това означава даването на разнообразни храни в съблазнителен вид, без да настояваме непременно да консумират цялото приготвено количество или цялото съдържание на бурканчето. Препоръчва се избягване на много сладките храни и храните с много калории. Децата след сън така трябва да бъдат стимулирани да играят с енергични движения, за да изразходват излишните калории и за да имат добър апетит за храна след това.

 

За да се предотврати нежеланото затлъстяване, децата трябва да се стимулират да консумират подходящи храни, дори когато не одобряват вкуса им. Например когато са много жадни не бива да се предлага чаша мляко или сок, а вода. Освен това те спират да се хранят, когато усещат стомаха си пълен, независимо дали е поета високо или ниско калорична храна.

 

Млеката с ниско съдържание на мазнини не се препоръчват в кърмаческа възраст, освен за много затлъстелите бебета.

 

Най-важният хранителен елемент в детското хранене, осигуряващ нормалния растеж на организма, са белтъчините и поради това тяхното количество трябва да се осигурява ежедневно.

 

Нормалното развитие на зъбите се осигурява от стратегията: рационално хранене; осигуряване на качествена и разнообразна храна; избягване на сладките храни, поемане на достатъчно калций-съдържащи храни.

 

Често пъти бутилката или биберона-залъгалка се дават, за да се успокои детето. Това не се препоръчва, тъй като много продъл­жителното бозаене на биберон в периода на пониквате на зъбите изкривява навън формата на челюстта и става причина за неправилно оформени и издадени напред зъби.

 

Освен това при продължително бозаене на плодов сок или мляко, те остават продължително време между зъбите и предразполагат развитието на бактерии. 

 

Добави коментар