Храненето като профилактика на алергии в детска възраст
Автор: Проф. д-р Боряна Слънчева
Началник на Неонатологична клиника, СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД София
Началник Клиника по Неонатология по АГ, МУ- София
Повишаването честотата на алергичните заболявания бързо се превръща в основен глобален здравен проблем. Алергиите засягат почти всички региони на света, подложени на индустриално развитие. Съществува тревожна констатация, че епидемията от хранителна алергия засяга най-често децата в предучилищна възраст.
Ключът към предпазване от алергии е в правилното разбиране на влиянието на факторите на околната среда. Те включват замърсеност на въздуха, възможност майката да предава антигени по време на бременността или скоро след това.
В неонаталния период съществуват индиректни симтоми, които биха могли да насочат към развитие на алергии в по-късната възраст. Един от тях е незрялостта на тип 1 за Т-хелпер клетките (Th1) лимфоцитната функция. В момента има по-точни данни за отслабена T-регулативна функция и изразени вродени възпалителни реакции в сравнение с децата, които остават неалергични. Поради очевидните различия в имунната функция при раждането, има силен интерес към пренаталните фактори, които биха могли да бъдат алтернатива на програмирането на развитието на имунната система по време на бременност.
През последните десетилетия се наблюдава преминаване от стратегии за избягване на алергена към имуномодулиращи подходи. Имуномодулиращи фактори, които се асоциират с епидемиологията на алергично заболяване са: микробна експозиция, замърсители на околната среда и сложни промени в диетата.
Ролята на микробите е един от водещите фактори, обвинени за възникване на алергичните заболявания. Съществуват нови доказателства за техния вътреутробен ефект и фактът, че алергичните заболявания са свързани с нарушения баланс на микроорганизмите, включително промяна в ранните модели на колонизация и намаляване на разнообразието им.
Вижте още: Алергични заболявания при децата – хранене и превенция
Тези проучвания логично водят до опита да се възстанови по-оптимален модел на микрофлора. До този момент основните похвати, с които се предотвратяваха подобни състояния бяха пробиотични добавки (по време на бременност и / или ранна детска възраст) или пребиотични олигозахариди (в ранна детска възраст), за да се стимулира благоприятна микрофлора в много ранно детство.
Съвременните диети се различават в много отношения от традиционните диети. Броят на получените промени в специфични хранителни компоненти са свързани с възможност за намаляване на алергични заболявания, включително ω-3 полиненаситени мастни киселини (PUFA), антиоксиданти, разтворими фибри, фолиева киселина и витамин D.
Освен това, съществуват доказателства, че приема на традиционно приготвени специфични храни по време на бременност, като тези в средиземноморска диета, предпазват от развитие на алергия и може да имат роля в превенцията на повишената чувствителност и астма. Това подчертава, че бременността предоставя прозорец като възможност за профилактика на заболяванията, както и че храната може да бъде полезна неинвазивна стратегия.
Хранителни фактори, които доказано са епидемиологично свързани с различни алергични заболявания, са антиоксиданти като витамин С, витамин Е, β-каротин, цинк и селен, витамин D и фолиева киселина.
Излагането на вредни агенти, по време на ранното развитие, може да има дългосрочни последици върху резултатите за здравето. Най-добрите проучвания в областта на астмата и алергичните заболявания се фокусират върху влиянието на цигарения дим и други респираторни замърсители. Цигареният дим е признат с неблагоприятното си влияние по време на бременност, включително ефекта му върху растежа на феталния бял дроб и имунното развитие, повишавайки риска от ранно начално спастично дишане и намаляване на белодробната функция в детството.
Вижте още: Какво да правим и какво да не правим, ако имаме алергия?
Нови изследвания показват, че при деца, изложени на тютюнев дим от майката по време на бременността, може да има генетични ефекти, сред които промяна на генната експресия на плода (чрез анормална DNA метилиране) и с развитието на симптоми на астма в по-късната възраст.
Ролята на кърменето в постигане на балансирано хранене. Имунни отговори
Майчиното мляко съдържа голямо разнообразие от хранителни вещества и растежни фактори с имуномодулиращи свойства, включително имуноглобулини, лактоферин, лизозими, олигозахариди, дълговерижни мастни киселини, цитокини, нуклеотиди, хормони, антиоксиданти и имунни клетки. Продължаването на кърменето по време на въвеждането на допълнителни храни е важно за насърчаване на толерантността към новите твърди храни.
Хипоалергена формула на адаптирани млека
Въпреки че се препоръчва изключителното кърмене до включването на храни (въвеждат се около 4-6 месеца), това не винаги е възможно. Има доказателства, че употребата на хидролизирана формула може да намали риска от алергии при децата с висок риск от алергична болест. Ако се налага допълващо млечно хранене, особено при наличие на алергии при родителите или братя и сестри, се препоръчва захранването да започне с мляко с хидролизирана формула (обикновено частично хидролизирана формула). Соеви формули не се препоръчват за предотвратяване на хранителна алергия.
Заключение:
Настоящите препоръки за превенция на алергии остават ограничени (т.е. избягване на цигарения дим, насърчаване на кърменето и използване на частично хидролизирана формула, когато кърменето не е възможно), използването на пробиотици, пребиотици и специфични диетични хранителни вещества.
Въпреки съществуващите неясноти, профилактиката остава най-добрата дългосрочна стратегия за намаляване тежестта на алергични заболявания.
–
Професионална Биография на Проф. д-р Боряна Слънчева Д.М
• През 1979г. завършва висшето си образование специалност – медицина в Медицинска академия София. През 1989 г. има призната специалност по педиатрия, а от 1997г. има и специалност по неонатология.
• През 2005 защитава дисертация за образователно научна степен “Доктор” на тема “Бъбречна функция при рискови новородени с ниско и екстремно ниско тегло”.
• През 2006 след конкурс е избрана за Доцент по неонатология.
• През 2013 след конкурс е избрана за Професор по неонатология.
Работи в областта на продължителната дихателна реанимация: използване на различни техники на апаратна вентилация, особености и нови направления, върху проблеми в адаптацията при недоносени с много ниско и екстремно ниско тегло при раждането, върху проблемите на вродените бактериални инфекции и назокомиални инфекции в неонаталните интензивни отделения – перспективи, антибиотична политика, проучвания свързани с особеностите на бъбречната функция при недоносените деца. Има завършени курсове по абдоминална ехография и ехография в педиатрията. Водещ изследовател е в разработване на програма за профилактика на мозъчните кръвоизливи при деца с ниско и екстремно ниско тегло. Член е на дружеството по акушерство и гинекология и е в управителния съвет асоциацията по неонатология.
*Материалът е подготвен за целите на националната кампания „Първите 1 000 дни и след това“, организирана от Нестле България заедно с болници партньори.
