УЧИЛИЩЕ ЗА РОДИТЕЛИ

Безспорно най-голямото човешко постижение е да създадеш, отгледаш и възпиташ децата си. Поемайки обаче по пътя на родителя, трябва да си дадеш сметка, че ти не просто ще имаш дете, а че си отговорен за личността, която то ще стане. Начинът, по който възпитаваме децата си и начинът, по който взаимодействаме с тях, ги прави такива, каквито са – днес, утре, през целия им живот; към нас, към другите, към техните деца.

 

Авторитарният тип родители са ограничаващи и често използват наказанието. Като мислене са ригидни, а като отношение – нетолерантни. Трудно им е да приемат идеите на своите деца, особено, когато не съвпадат с техните. Изискват уважение и подчинение, и налагат пълен контрол. Те могат да бъдат „прекалено добри” и „свръх грижовни”, но така или иначе, винаги имат нужда да доминират, защото търсят сигурност. Вариант на авторитарността е т.нар. „любовна мания” – тук няма заповеди, а постоянна, задушаваща проява на обич. Децата на този тип родители не могат да минат и крачка сами. На тях им се помага за всичко, за тях се грижат постоянно. По-меката форма е т.нар. „авторитарна преданост”.

 

В този случай, родителите внушават на децата си, че трябва да вършат всичко вместо тях. Тези родители имат нужда от обич и изискват благодарност, чрез която укрепват вътрешната си сигурност. Те са всеотдайни, самото олицетворение на добротата, но го правят, за да се знае и за да им се признава. Децата на авторитарния тип родители се отличават със социална некомпетентност. Те са конфликтни и раздразнителни, враждебни и недружелюбни, нещастни и изпълнени с вина. Реагират срещу авторитаризма с емоционален бунт, потиснат гняв и угризения, и никога не дават на родителя онази сто процентова любов, която той изисква, но пропъжда от душата на детето. 

 

Позволяващо-индиферентният стил родители не знаят много за своите деца. Те не се интересуват от тяхното поведение, приятелства, интереси и проблеми. Оставят впечатлението, че в живота им има много по-значими неща от това да са родители. Децата им се отличават със слаба социална компетентност и самоконтрол, и макар да са оставени напълно свободни, трудно се справят със своята независимост.

 

Разрешаващо-опрощаващите родители не налагат ясни правила и не изискват тяхното спазване. Живеят с проблемите на децата си, но без да упражняват контрол върху тях и без да поставят изисквания. Смятат, че формулата за креативни и самостоятелни деца е „свобода + топлота”, но бъркат. Децата им растат неуверени в себе си, безцелни по пътя си, неподчиняващи се на авторитети и силно желаещи да доминират. Не уважават родителите си и се стремят към овладяване на собствената свобода, но са със слаб самоконтрол и трудно се справят с независимостта си.

       

Авторитетният тип родители са родителите, които всички искаме да бъдем. Те са толерантни към мненията и желанията на децата си, емоционално топли и отзивчиви; изслушват и се вслушват в децата си и чак след това отсъждат. Ако ограничават или наказват, подробно обясняват защо. Децата им никога не са оставяни на самотек, но и никога не са лишавани от свобода. Така растат като дружелюбни личности, любопитни, стремящи се към постижения и към съвместни дейности, и най-важното – с добър контрол върху себе си и живота си.

 

Какви родители ще бъдем зависи от това какви родители са ни отгледали и като какви личности сме се развили. Но макар не всичко да е под контрола ни, можем да се замислим какви деца искаме да имаме, защото те са нашето огледало и би било хубаво да харесваме образа в него.

 

Източник http://moly.log.bg/article.php?article_id=27784 

 

Напиши коментар