Усложнения при пиосалпинкс и тубо-овариален абсцес
В пиосалпинкса и в тубо-овариалния абсцес се събират големи гнойни колекции — 200—300 и повече милилитра гной. Серозните покривки на съседните пелвични органи се покриват с фибринови налепи, които се организират в мощни сраствания. Отгоре към възпалителното огнище срастват оментумът и тънкочревни бримки. Така организмът ограничава разпространяването па възпалителния процес извън малкия таз.
Образуваната мощна пиогенна мембрана пречи на антибиотиците да постъпват в оптимални концентрации във възпалителното огнище. Въпреки лечението пациентките често остават фебрилни. Появата на втрисания сочи, че в кръвообращението интермитентно постъпват бактерии (бактериемия). Това се доказва чрез хемокултури. Кръвта за бактериологично изследване се взима по време на втрисане. Левкоцитозата остава трайно висока. СУЕ добива трицифрени стойности.
Появяват се симптоми на бактериална интоксикация. При подобен развой на клиничната картина неотложно трябва да се премине към хирургично лечение. Когато гнойната колекция е ниско в Дъгласовото пространство, тя издува задния влагалищен свод и може да бъде евакуирана по влагалищен път (colpotomia posterior). Интервенцията започва с Дъгласова пункция. В гнойната кухина се поставя гумен тръбен дрен, който се фиксира към ръба на колпотомичното отверстие. Дренът се сваля след 6—7 дни. Колпотомичното отверстие гранулира и се затваря само.
Когато гнойната колекция не е достъпна за влагалищна интервенция или
ехографски се виждат множество гнойни кухини, пристъпва се към лапаротомия и екстирпация на пиосалпинкса. Операцията технически често е много трудна поради множеството прираствания. Малкият таз трябва да се изолира много добре от останалата коремна кухина и от подкожиего с компреси. След отстраняването на гнойника оперативното поле се промива обилно със стерилен физиологичен серум (перитонеален лаваж) и малкият таз се дренира през корема или през cavum Douglasi.
Най-тежкото усложнение на пиосалпинкса е спонтанната му перфорация изливането на гнойното съдържимо в голямата коремна кухина. Лечението се състои в спешна лапаротомия, екстирпация на гнойника, перитонеален лаваж и широко дрениране на коремната кухина. Твърде често се налага да се екстирпира и матката. Тогава малкият таз се дренира чрез дебел Т-образен гумен дрен през влагалището.
Снимка: FreeDigitalPhotos.net
