Уро-генитална хламидийна инфекция
Етиология. Причинява се от Chlamydia trachomatis. Хламидиите заемат междинно място между вирусите и бактериите. Те са по-едри от вирусите и по-дребни от бактериите. Подобно на вирусите хламидиите са облигатни вътреклетъчни паразити. Те могат да се размножават само в жива клетка реципиент, използвайки клетъчния субстрат и метаболизъм за своята репликация. Размножителният им цикъл трае 48 ч. Има екстрацелуларни (инфекциозни) и интрацелуларни (неинфекциозни) размножителни форми. Интрацелуларните форми са достатъчно големи, за да могат да се наблюдават с обикновен светлинен микроскоп. Те се виждат като цитоплазматични перинуклеарни инклузии (инклузионни телца).
Епидемиология. Уро-гениталната хламидиаза е широко разпространено сексуално трансмисивно заболяване. По данни на СЗО напоследък то се среща дори по-често и от гонореята. Хламидиите са най-честият причинител на негонококов уретрит у мъжа. При жената причиняват уретрити, ендоцервицити и асцендентни инфекции на вътрешните гениталии. Новородените могат да се заразяват интранатално от родовите пътища на майката. При тях инфекцията причинява неонатални конюнктивити и пневмонии.
Клинична картина. Инкубационният период е от 7 до 14 дни. Първото инфекциозно огнище е лигавицата на уретрата и на ендоцервикса – хламиден уретрит и ендоцервицит. Клиничната симптоматика е твърде бедна. Оплакванията са предимно леко засилен флуор и дизурия. Протичането е хронично – с месеци. Асцендирането на инфекцията става интраканаликуларно, чрез междинно засягане на ендометриума. Носителките на интраутеринни контрацептивни спирали са предразположени към асцендентна хламидиаза.
Клиничната картина на хламидийните салпингити дори и в острия им стадий е много по-бедна, отколкото при другите етиологични форми. Те протичат без фебрилитет, със слаба пелвична болка, нормални стойности на левкоцитите, нормална или леко повишена СУЕ. Въпреки бедната симптоматика морфологичните поражения на ендосалпингеума са тежки. До 50% от случаите получават обтурации на тръбите. Като екстрагенитални усложнения се наблюдават поражения на синовиалната обвивка на ставите (синдром на Райтер) и на Глисоновата капсула на черния дроб (адхезивен перихепатит).
Диагноза. Материал за изследване се взима от ендоцервикса и уретрата – изследва се цитологично и културално.
Цитологична диагноза. След оцветяване по Giemsa се тьрсят вътреклетъчни инклузии в епителните ендоцервикални клетки. Този метод дава в около 40% фалшиви отрицателни диагнози. До известна степен имунофлуоресцентната техника намалява процента на хиподиагностичннте грешки.
Културален метод. Подобно на вирусите хламидиите не се размножават на изкуствени хранителни среди, а само в живи клетки. Използва се специална клетъчна култура (клетъчна линия на МсСоу), която се заразява с материала за изследване – отчита се наличие или липса на характерен цитопатогенен ефект.
Диференциална диагноза се прави на първо място с гонореята.
Лечение. Хламидиите са чувствителни на окситетрациклинови препарати. Препоръчва се лечение с Доксициклин – 2 пъти по 1 таблетка дневно за 10 дни, окситетрациклин – 4 пъти по 2 таблетки дневно за 14 дни. Лечението на сексуалния партньор е абсолютно наложително.
