Ултразвукова диагностика

Внедряването на ултразвуковата диагностика (ехографията) при рутинните прегледи е едно от революционните постижения на акушерството и гинекологята в последните 20-25 години. Ехографията съчетава в себе си две изключително ценни предимства — неинвазивност и високи диагностични възможности.

 

Физически принципи на метода

 

Ехографията принципно почива върху различната ехогенност на тъканите, обусловена от различната им плътност. Ултразвуковият сигнал се генерира в пиезоелектричен кристал под влияние на електрични колебания. Чрез ултразвуковия трансдюсер той се насочва към изследваните тъкани.

 

Отразените от тях акустични сигнали (ехо) се приемат обратно и отново се превръщат в електрични колебания. Интензи­тетът на предаването и приемането (отразяването) зависи от силата и честотата на акустичния сигнал и от различната плътност на тъканите. По този начин на екрана на съвременните ултразвукови апарати (В-Вild, gray scale) се очертават контурите и структурата на органите в малкия таз.

 

Естествено както в рентгенологията, така и тук се касае за „сенки” на органи. Интерпретирането на образите от екрана на ултразвуковия апарат изисква отлично познаване анатомията на пелвичните органи и значителен клиничен опит. В прилаганите в практиката съвременни апарати ултразвуковите сигна­ли са с интензитет, който е безвреден за пелвичните органи, включително и за гонадите. При нужда ехографското изследване може да се повтаря многократ­но, за да се следят съответните изменения в динамиката.

 

Четете още: Фоликулометрия

 

Техника на ултразвуковото изследване

 

Ехографията се прилага амбулаторно, в кабинет със завеси на прозорците, тъй като силното дневно осветление пречи да се видят някои подробности на екрана. Пациентката ляга на обикновена болнична кушетка. Единственото условие за провеждане на изследването е червата да са празни, а пикочният мехур — максимално пълен.

 

За целта 1—2 часа преди изследването пациентката трябва да изпие около 1 литър течности и да не уринира. Пълният гикочен мехур измества от малкия таз чревните бримки, които винаги съдържат газови меху­ри. Тези газови мехури са преграда за акустичните сигнали, които за разлика от рентгеновите лъчи не могат да преминават през вакуум или въздух, а само през среди с определена акустична плътност.

 

Същевременно пълният пикочен мехур повдига матката и аднексите над симфизата, която поради голямата си плътност също не пропуска ултразвуковите сигнали. Затова пълният пикочен мехур твърде сполучливо е наречен акустичен прозорец към органите в мал­кия таз.

 

За осигуряване на контакт между трансдюсера и кожата коремът на па­циентката се намазва със специална звукопроводима контактна паста (на ба­зата на маслен разтвор). Получените на екрана образи се наричат ултразвукови срезове. Различа­ваме два основни среза — лонгитудинален (надлъжен) и трансверзален.

 

Четете още: Хистероскопия

 

Диагностични възможности на ехографията в гинекологичната практика

 

На екрана на апарата може да бъде визуализирана нормалната и патологичната анатомия на малкия таз — матката, маточната кухина и яйчниците. Неизменените тръби обикновено не се визуализират.

 

Ултразвуковата диагностика е изключително полезна при следните патологични състояния, като:

 

1. Заболявания на яйчниците

 

Овариални кисти и кистоми. Визуализират се три вида образувания:

 

нискоехогенни кисти с течно съдържимо

солидни овариални тумори с висока ехогенност

междинни образувания — с плътно и нискоехогенни зони; тези образу­вания са най-суспектни за овариален рак.

 

Ехографски може да се определи дали една киста е еднокамерна или многокамерна. Наличието на папиларни разраствания в камерите е подозрително за малигнен процес. Може да се извърши и биометрия на туморните образу­вания — измерва се диаметърът им в милпметри или обемът им в кубически сантиметри (напр. при поликистозни яйчници).

 

2. Заболявания на матката

 

Миоми на матката — точно може да се определят големината и броят на миоматозните възли. Отчетливо се виждат некрогично – дегенеративните промени във възлите, както и субмукозните миоматозни възли.

 

Вътрешна ендометриоза — в редица случаи с аденомиоза на матката ехографски могат да се видят кухини и лакуни в миометриума, изпълнени с течност.

 

Четете още: Лапароскопия

 

Хиперплазия на ендометриума. Ехографски не може да се различи хиперплазията на ендометриума от началната ендометриална карцинома.

 

Вродени аномалии на матката — двойна матка, двурога матка и пр. малформации.

 

Патологични находки в маточната кухина — остатъци от плодното яйце и плацентата след аборт или раждане, pyometra, mucometra, haematometra. Ехографски може много точно да се локализира контрацептивна спирала в маточната кухина.

 

3. Екстраутеринна бременност

 

Може да се определи дали плодният сак се намира в маточната кухина или извън нея. Наличието на кръв в Дъгласовото пространство (haematocele retrouterina) също има характерен ехограф­ски образ.

 

4. Заболявания на тръбите

 

Наличието на хидро-, пио- и хемато-салпинкс.

 

5. Други патологични състояния

 

Ехографски може да се уточни разполо­жението на бъбреците, да се диагностицира тазов бъбрек (ptosis renis). Могат да се визуализират пакети от увеличени тазови и парааортални лимфни възли, както и наличието на асцит.

Добави коментар