Ултразвукова диагностика
Внедряването на ултразвуковата диагностика (ехографията) при рутинните прегледи е едно от революционните постижения на акушерството и гинекологята в последните 20-25 години. Ехографията съчетава в себе си две изключително ценни предимства — неинвазивност и високи диагностични възможности.
Физически принципи на метода
Ехографията принципно почива върху различната ехогенност на тъканите, обусловена от различната им плътност. Ултразвуковият сигнал се генерира в пиезоелектричен кристал под влияние на електрични колебания. Чрез ултразвуковия трансдюсер той се насочва към изследваните тъкани.
Отразените от тях акустични сигнали (ехо) се приемат обратно и отново се превръщат в електрични колебания. Интензитетът на предаването и приемането (отразяването) зависи от силата и честотата на акустичния сигнал и от различната плътност на тъканите. По този начин на екрана на съвременните ултразвукови апарати (В-Вild, gray scale) се очертават контурите и структурата на органите в малкия таз.
Естествено както в рентгенологията, така и тук се касае за „сенки” на органи. Интерпретирането на образите от екрана на ултразвуковия апарат изисква отлично познаване анатомията на пелвичните органи и значителен клиничен опит. В прилаганите в практиката съвременни апарати ултразвуковите сигнали са с интензитет, който е безвреден за пелвичните органи, включително и за гонадите. При нужда ехографското изследване може да се повтаря многократно, за да се следят съответните изменения в динамиката.
Четете още: Фоликулометрия
Техника на ултразвуковото изследване
Ехографията се прилага амбулаторно, в кабинет със завеси на прозорците, тъй като силното дневно осветление пречи да се видят някои подробности на екрана. Пациентката ляга на обикновена болнична кушетка. Единственото условие за провеждане на изследването е червата да са празни, а пикочният мехур — максимално пълен.
За целта 1—2 часа преди изследването пациентката трябва да изпие около 1 литър течности и да не уринира. Пълният гикочен мехур измества от малкия таз чревните бримки, които винаги съдържат газови мехури. Тези газови мехури са преграда за акустичните сигнали, които за разлика от рентгеновите лъчи не могат да преминават през вакуум или въздух, а само през среди с определена акустична плътност.
Същевременно пълният пикочен мехур повдига матката и аднексите над симфизата, която поради голямата си плътност също не пропуска ултразвуковите сигнали. Затова пълният пикочен мехур твърде сполучливо е наречен акустичен прозорец към органите в малкия таз.
За осигуряване на контакт между трансдюсера и кожата коремът на пациентката се намазва със специална звукопроводима контактна паста (на базата на маслен разтвор). Получените на екрана образи се наричат ултразвукови срезове. Различаваме два основни среза — лонгитудинален (надлъжен) и трансверзален.
Четете още: Хистероскопия
Диагностични възможности на ехографията в гинекологичната практика
На екрана на апарата може да бъде визуализирана нормалната и патологичната анатомия на малкия таз — матката, маточната кухина и яйчниците. Неизменените тръби обикновено не се визуализират.
Ултразвуковата диагностика е изключително полезна при следните патологични състояния, като:
1. Заболявания на яйчниците
Овариални кисти и кистоми. Визуализират се три вида образувания:
• нискоехогенни кисти с течно съдържимо
• солидни овариални тумори с висока ехогенност
• междинни образувания — с плътно и нискоехогенни зони; тези образувания са най-суспектни за овариален рак.
Ехографски може да се определи дали една киста е еднокамерна или многокамерна. Наличието на папиларни разраствания в камерите е подозрително за малигнен процес. Може да се извърши и биометрия на туморните образувания — измерва се диаметърът им в милпметри или обемът им в кубически сантиметри (напр. при поликистозни яйчници).
2. Заболявания на матката
• Миоми на матката — точно може да се определят големината и броят на миоматозните възли. Отчетливо се виждат некрогично – дегенеративните промени във възлите, както и субмукозните миоматозни възли.
• Вътрешна ендометриоза — в редица случаи с аденомиоза на матката ехографски могат да се видят кухини и лакуни в миометриума, изпълнени с течност.
Четете още: Лапароскопия
• Хиперплазия на ендометриума. Ехографски не може да се различи хиперплазията на ендометриума от началната ендометриална карцинома.
• Вродени аномалии на матката — двойна матка, двурога матка и пр. малформации.
• Патологични находки в маточната кухина — остатъци от плодното яйце и плацентата след аборт или раждане, pyometra, mucometra, haematometra. Ехографски може много точно да се локализира контрацептивна спирала в маточната кухина.
3. Екстраутеринна бременност
Може да се определи дали плодният сак се намира в маточната кухина или извън нея. Наличието на кръв в Дъгласовото пространство (haematocele retrouterina) също има характерен ехографски образ.
4. Заболявания на тръбите
Наличието на хидро-, пио- и хемато-салпинкс.
5. Други патологични състояния
Ехографски може да се уточни разположението на бъбреците, да се диагностицира тазов бъбрек (ptosis renis). Могат да се визуализират пакети от увеличени тазови и парааортални лимфни възли, както и наличието на асцит.
