Уважавайте детето си!

Една от основните емоционални потребности на детето се състои в това към него да се отнасят с уважение. Това отношение е основата, на която се изгражда връзката му с неговите родители, които трябва да се отнасят към него със същото уважение, каквото очакват да получат самите те от него. Неуважението наранява чувствата и води до неразбирателство между възрастните и децата, при което хармония във взаимоотношениета между тях може да се постигне много трудно.

 

В продължение на дълги години е наслагвано мнението, че е напълно нормално да се отнасяме към децата си като към хора от друго тесто и качество, като към същества, по-малко значими от възрастните. Идеята да се показва на децата същото уважение, каквото самите ние очакваме от тях, може да се стори екзотична за някои родители – и особено за онези от тях, които възпитават децата си на принципа „детето се гледа – не се слуша”. Болшинството възрастни, сами са били обект на такова виждане като деца, и след порастването си, вече в ролята на родители,  намират това за напълно естествено.

 

дете, възпитание

 

Възрастните често напълно погрешно смятат, че щом децата са по-малки, с незначителни житейски знания и опит, то те не са чувствителни като тях. На практика, децата изпитват абсолютно същите чувства като нас – само че те са по-беззащитни и раними същества. Същите думи или постъпки, които нараняват възрастния човек и го принуждават да се чувства пренебрегнат, оказват точно такова въздействие и на децата. Чувство за собствено достойнство притежава даже новороденото!

 

Едно от най-честите родителски оплаквания е, че децата им не се отнасят с необходимото уважение към никого и нищо. Но как могат да изпитват уважение, при положение, че те самите не получават такова от околните? Децата не се раждат непочтителни грубияни, те се възпитават на това!

 

Четете още: Разликата между наказание и дисциплина

 

Направете си експеримент, като си зададете простичък въпрос: ”Бих ли казал онова, което изрекох на детето си, по същия начин и със същия тон на някой от моите приятели?” Ако отговорът е „НЕ”- значи думите ви са били груби и неуважителни.

 

дете, възпитание

 

Представете си, че сте поканили на обяд свои приятели, и се обръщате към тях по същия начин, както в повечето случаи към детето си:

„Затвори вратата! Ти да не живееш в пещера?!”

„Не съм готвила цял ден за да ровиш яденето като кокошка! Веднага почвай да се храниш!”

„Изправи се, иначе ще се прегърбиш като бабичка!”

 

Естествено, тази картина предизвиква смях! Но факта, че общувате по този начин с детето си не го прави по-малко обиден или неуважителен! Разбира се, не бива да се изпада и в другата крайност – да се отнасяте с детето като с възрастен, или да бъдете винаги снизходителни към грешките му като никога не му правите забележки.

 

Четете още: Как да научите своето дете на добри маниери

 

В повечето случаи неуважителните фрази, които използваме в общуването си с децата, са станали толкова привични, че ги произнасяме автоматично. Това е така, тъй като човешкия мозък има склонността да „записва” чути фрази автоматично и да ги складира в подсъзнанието. Възрастните носят в себе си „записи” на неуважителни думи и обръщения, които те самите са чували в детството си. Щом поведението на детето ни изкара „извън релси”, ние натискаме невидимото копче на нашето записващо устройство и възпроизвеждаме онова, което самите ние сме чували от нашите родители по времето, когато сме били палави деца.

 

 

Деветдесет и пет процента от това, което усвояват децата ни, се моделира от поведенческите модели на възрастните, които го заобикалят. Тяхното съзнание е като огледало, в което се отразяват всичките ни думи и действия. Със воето неуважително отношение ние демонстрираме нагледно на детето, че и то може да се отнася по същия начин с другите хора около него. Децата много по-лесно се влияят от примера, отколкото от указанията.

 

Четете още: Нещата, които засягат децата в тяхното отглеждане и възпитание
 

В случаите, при които възрастните прибягват до груби обръщения, присмиват се или засрамват децата си, заплашват ги или ги пляскат, то те им причиняват емоционална болка и страдание.  Детето се травмира и спира да мисли – то не възприема и не разбира онова, което искат от него родителите му, не прави разлика между „трябва” и „не трябва”. Неговото възприятие се ограничава до това да запамети чуждите думи и реакции и да ги възпроизведе на един по-късен етап от развитието си, когато то самото порастне и стане родител.

 

Затова самите вие бъдете такива, каквито искате да станат и вашите деца!

 

По материали от руски: Превод и обработка – Ростислав Райчев

Снимки: Lotus Carroll, caphoto15, Steve Corey Foter.com

Добави коментар