Тумори от епителен произход

Серозни тумори
Към тази група спадат около 70% от пролиферативните овариални тумори. Касае се за едностранни, често многокамерни кистоми, изпълнени с бистра серозна течност. Стените на камерите им са тапицирани с еднореден епител от клетки от ендосалпингеален тип – ресничести и секреторни клетки. Оттук и (синонимното им название – цилиоепителиални кистоми. Хистогенетично се смята, че произлизат от повърхностния епител на яйчника. Различават се два типа серозни кистоми: kystoma serosum simplex и kystadenoma serosum papillare.
Кystoma serosum simplex е със сферична форма. Достига до 20 см. в диаметър. В около 50% от случаите е многокамерна. При разрез стените й са гладки, без папиларни вдавания по тях. Тези кистоми не дегенерират злокачествено или това настъпва много рядко.
Кystadenoma serosum papillare се отличава по това, че във вътрешността на камерите, по стените се виждат груби или нежни папиларни разраствания. Палилите се състоят от съединителнотъканна строма, покрита с цилиарен епител. Понякога палилите се разрастват извън капсулата на тумора – повърхностна папилома на яйчника.
Папиларните кистаденоми имат сериозна онкогинекологична прогноза. Около 50% от тях могат да малигнизират, превръщайки се в кистаденокарцинома на яйчника. Като гранични тумори (border line tumors) се квалифицират тези тумори, които показват хистологичен атипизъм, трудно разграничаващ ги от диференцирана папиларна кистаденокарцинома.

Муцинозии тумори
Муцинозните овариални кистоми са най-често едностранни и многокамерни. Достигат до значително по-голям обем от серозните кистоми. Описани са муцинозни тумори с маса над 20 кг. Камерите на тумора са изпълнени със слузеста вискозна материя, съставена от гликопротеидно вещество, подобно на муцина (псевдомуцин). От това произлиза и най-често употребяваното название на тези тумори – kystadenoma pseudomucinosum.
Псевдомуцнитът се секретира от клетките, тапициращи камерите на кистомата. Касае се за еднореден високопризматичен епител от ендоцервикален тип. Хистогенетично псевдомуцинозните кистоми вероятно произлизат от остатъци от Мюлеровите повлекла.
Гладкостенните псевдомуцинозни кистоми са доброкачествени. При спонтанна руптура на псевдомуцинозна кистома секреторните клетки могат да се имплантират  по перитонеума.
Гранични муцинозни тумори са тези, в чиито камери се намират папиларни разраствания – израз на повишена пролиферативна активност на епитела.
В сравнение със серозните тумори муцинозните малигнизират по-рядко (в около 10%), превръщайки се в папиларни кистаденокарциноми.

Ендометроидни тумори
Касае се за т.нар. шоколадови кисти на яйчника, описани подробно в раздела за ендометриозата. Макар и рядко, ендометроидните кисти на яйчника могат да малигнизират и да се превърнат в ендометроидна овариална карцинома.

Тумор на Бренер
Касае се за средно големи тежки солидни тумори на яйчниците. Консистенцията им е много плътна. При разрез туморът много прилича на фибром, но в него има и епителиални включвания под формата на солидни гнезда или микрокисти. Оскъдният епителиален компонент на този тумор малигнизира по изключение.
 

Добави коментар