Ти си водач на ятото!

Раждат се добри, а стават агресори! Къде грешим? Много хора смятат, че в днешно време е излишно да учим децата си на доброта и човечност, а е по-добре да знаят как да си пробиват път с лакти, но дали това е правилно?

 

Оказва се, че всеки от нас се ражда, ако не с гена на добротата, то с така­ва нагласа. Учените са изяснили, че дори новороде­ните са надарени със съчув­ствие. Знаете какво става, ако едно бебе в общото помещение заплаче, то всички други се разревават и то без да са гладни и жадни, а от съпричастност.

 

Само че, колкото повече растем, толкова повече това чуство се загубва и все повече се интересуваме от собствените си интереси, отколкото от чуждата болка. Детето е лесно за моделиране и то ще приеме такава форма, каквато желаят родителите.

 

Ясно е, че наследс­твеността също играе роля, но все пак глав­ното си остава възпитание­то. Понякога възрастни­те без да искат или съвсем съзнателно пре­дават на децата си егоизма и дори агресията.

 

Четете още: Принципи на дисциплината

 

Роди­телите мислят, че поощ­рявайки в сина или дъщеря си, умението каквото и да стане да вървят към своя­та цел, избутвайки други­те настрана, те възпита­ват лидера, който ще се справи с всяка криза: и въз­растова, и икономическа. Та той е „водач на ятото“. Те не си дават сметка обаче, че развивайки грабителските наклонности на детето, създават не лидер, а тиранин.

 

Ако навсякъде има врагове

 

Според психолозите, щом внушите на едно дете, че трябва да се бори, то смята околния свят за опасен и недружелюбен. Възприема всяка постъпка на връстниците си като щит, насочен срещу него.

 

Една примерна ситу­ация: момиче носи куклата си в детската градина и към нея се приближава при­ятелка и ѝ казва: „Колко е красива твоята кукла! Мо­же ли да я видя?“ Но собст­веничката на куклата из­виква: „Не пипай, тя е моя!“ – и се нахвърля да бие другото дете.

 

Такива деца страдат от повишена тревожност, различни фобии и неврози. Постоянно са в напрежение и са готови да скочат на всеки, само да решат, че ги застрашава по някакъв начин. Поради това те трудно се адапти­рат в колектива, без значение дали е детска гра­дина, училище или университет.

 

Четете още: Седем мита за разглезването на децата

 

За това пък доброжелателните и уравновесени деца винаги намират общ език с другите. Те рядко страдат от сърдечни заболявания, заболявания на съдовете, язва на стомаха и други болес­ти, преследващи злите и нервни личности.

 

Изследвания показват, че повечето дълголетници са отзивчиви и гостоприемни, винаги готови да се притекат на помощ. Ето защо е толкова важно да се развива в малкото де­те доброто, да се учи не само да взема, но и да дава.

 

Започнете от себе си

Но как да възпитаме детето да бъде добро? Много родители го правят по грешния начин: учат го на добро с лошо, като коман­дват, заплашват, чупят играчки по време на „праве­ден“ гняв. Това постига точно обратен ефект и показва на детето как се прилага сила, а не как да бъде търпеливо и добро.

 

Децата не слушат само думите ви, те обръщат много голямо внимание на жестове­те, интонацията – на всичко онова, което възрастните не контролират. Бъдете уверени: детето ще запом­ни не това как вие ласкаво сте наричали неговото зайче, а как яростно сте викали на мъжа си в кухня­та: „Ти си идиот!“ А като го запомни, после ще пос­тъпва по същия начин.

 

Ако родителите се държат добре помежду си, не играят роли и поддържат в семейс­твото дружна атмосфера, не е нужно да убеждават детето да стане човечно, то просто ще копира техния пример и само ще пожелае да бъде добро.

 

Четете още: 10 причини да четете на вашето дете

 

За това е говорил още знаменитият педагог Макаренко: „Не мислете, че вие възпитавате детето само тогава, когато с него раз­говаряте или го поучавате или му заповядвате. Вие го възпитавате във всеки мо­мент от вашия живот, до­ри тогава, когато вас ви няма вкъщи. Как се об­личате, как разговаряте с другите хора и за други хо­ра, как се радвате или скър­бите, как се отнасяте с приятелите или с врагове­те, как се смеете, четете вестник…“

 

Приказката е лъжа

 

В днешно време много деца се влияят от телевизията и филмите, преди тази роля изпълняваха книгите. Ето защо е добре да се ограничава какви филми гледа детето и какви книги чете, защото малките отъждествяват себе си с главния герой. Още повече че децата по-често се асоциират с агресо­ра, отколкото с жертвата.

 

Компютърните игри

 

Японски учени са доказа­ли, че колкото по-дълго вре­ме учениците играят на компютъра, толкова по-бързо стават раздразни­телни и с голяма вероят­ност влизат в кавга, кара­ница и словесни „схватки“. А немски специалисти са изяснили, че дори благород­ните на вид задачи в игра­та предизвикват измене­ние в психиката. Затова не оставяйте вашето дете да бъде дълго време наса­ме с компютъра.

Добави коментар