Същността на йога

Възникнала в Индия преди повече от 5000 години, Йога е една от най-древните системи за физическо и духовно самоусъвършенстване. Съхранила се и еволюирала през вековете, системата Йога е световно популярна днес. Милиони хора по целия свят я практикуват и се радват на добро здраве и душевен мир.


Има различни дефиниции и тълкувания на санскритската дума “йога”, но основно тя се превежда като “съединение” или "единение" – йогина се стреми да съедини своята душа с Божественото, своето съзнание с космическото съзнание (свръхсъзнанието) – чистото съзнание, което в адвайта веданта се разглежда като върховния Абсолют, първата и последна истинска същност както на Аз-а, така и на вселената.


Системата на Йога се състои от 8 степени:


1. Яма – морални принципи, които хармонизират социалните взаимоотнишения
2. Нияма – дисциплина, усъвършенстваша вътрешния живот

3. Асана – телесна поза

4. Пранаяма – контрол над дишането

5. Пратяхара – контрол над сетивата

6. Дхарана – концентрация

7. Дхияна – медитация

8. Самадхи – свръхсъзнание.


Тази осемстепенна система се нарича Ащанга Йога (осемстепенна йога).


Първите четири степени съставят Хатха Йога (йога на усилието), занимаваща се с физическото тяло и имаща за цел поддържане на здравето и чистотата му, както и подготовка за следващите степени.


Останалите 5, 6, 7 и 8 степени образуват Раджа Йога (царска йога), занимаваща се с контрола над ума и използвайки медитацията, като основно средство за постигане на крайната цел в йога – самоосъзнаване.


1. Яма са ограничения, морални принципи. Включва:

  • ахимса (ненасилие);
  • сатия (придържане към истината);
  • астея (некрадене);
  • брахмачария (умереност);
  • апариграха (непривързване).

2. Нияма е спазване на предписанията, дисциплина. Включва:

  • шауча (чистота на ума и тялото);
  • самтоша (удовлетвореност);
  • тапас (съзнателно усилие за самовъзпитание);
  • свадхия (изучаване на писанията и на себе си);
  • ишвара пранидхана (съзнаване на висшата реалност).

 

3. Асана са статични телесни пози, психо-физически упражнения укрепващи тялото. Конструирани са така, че да оказват въздействие върху всички мускулни групи, органи и жлези. Много от тях имат и лечебен ефект. По дефиниция асана е стабилна и удобна поза. Счита се, че тя е овладяна, когато може да се заеме с лекота, без усилие и да се остане продължително време в нея, без напрежение. Акцента при тях е поставен върху упражнения огъвкавяващи и заздравяващи гръбнака и крайниците.

 

Асаните се делят на няколко основни групи:


Огъващи гръбнака пози – в Йога се смята че гръбначния стълб е “стълба на живота” и поддържането на здрав и гъвкъв гръбнак ни гарантира добро здраве и дълголетие. Тези пози огъват гръбнака напред, назад, настрани и го усукват. По този начин го поддържат здрав и гъвкав и успешно отстраняват различни здравословни проблеми в него.

 
Обърнати пози – това са пози, при които главата е надолу, а краката нагоре. Те отлично тонизират и зареждат с енергия. Оказват благотворно влияние върху цялото тяло и се смятат за най-ефективните асани в Йога.

 
Балансиращи пози – подобряват равновесието на тялото, заздравяват мускулатурата и засилват концентрацията на ума.

 
Седящи пози – позите с кръстосани крака и изправен гръб се използват основно за практикуване на медитация и пранаяма.

 
Пози за релаксация – използват се за пълно отпускане на тялото и успокояване на ума. Те възтановяват тялото и отстраняват всякакво телесно, умственно и психическо напрежение от него.

 
Съществуват и динамични упражнения наречени виняса, при които движението се синхронизира с дишането.


4. Пранаяма са дихателни техники за контрол над дишането, над жизнената енергия прана. Целта им е да засилят контрола над ума и процеса на осъзнаване, както и да подобрят и балансират циркулацията на енергиите в тялото. Те са мощно средство за акумулиране на жизнена енергия.

 
5. Пратяхара е процесът на отдръпване на сетивата от външните обекти и насочване на вниманието навътре към себе си. Целта е да се поставят сетивата под контрол за да не разсейват практикуващия и да го подготвят за предстоящия етап на концентрация.

6. Дхарана (концентрация) е съзнателен процес на еднонасоченост на вниманието, върху определен обект или процес. За обект на концентрация може да се използват тялото или някой негови части (например енергийните центрове чакри), както и процеса на дишане. Чрез техниките за концентрация се развива устойчивост на вниманието и се повишава способноста за съсредоточаване. Придобива се способност за съзнателен контрол над ума и мисловния процес.

 
7. Дхияна (медитация) е процеса, който се случва спонтанно след продължителна и задълбочена концентрация. Медитацията е особенно състояние на ума, в което съзнанието е напълно спокойно, а мисловният процес е спрял. Тялото и умът се сливат в едно и се изпитва вътрешно състояние на блаженство, обич и хармония.


8. Самадхи е свръхсъзнателно състояние на съзнанието, съпроводено с чувство на върховно блаженство. При него се излиза извън рамките на фрагментарното съзнание и опита ограничен от сетивата, времето и пространството. Самадхи възниква спонтанно след продължителна и дълбока медитация и има различни степени. Това е крайната цел на Йога, при която йогина е напълно овладял себе си и придобил пълен контрол над дейността на съзнанието си, което довежда до цялостна трансформация на личноста и до осъзнаване на действителната вселенска реалност.


Целта на Йога е да разберем, че всички ние сме свързани един с друг, че всичко съществуващо е приявление на една и съща енергия. У всички нас има едно сърце, едно съзнание и един Божествен източник – идеята на Йога е да успеем да осъзнаем това.

Снимка: Freedigitalphotos.net

Добави коментар