Стерилен сте? Това не значи, че не сте мъж!
Автор: Диана Тенчева
От здравната рубрика на "Труд" в партньорство с "Мама, татко и аз"
Вие сте стерилен. Най-важното е сами да не се поставите в графата "непълноценни мъже". Опитайте се да се отърсите от предразсъдъците на миналото и да останете спокоен. Най-полезно би било да проведете разговор с партньорката си, да направите проучване и да набележите план за действие, защото вашият проблем днес е решим.
Това съветва Ани Коцева, психолог и психотерапевт (и също така част от екипа специалисти на портал „Мама, татко и аз”). Според специалистката следването на екшън плана ще доведе до сваляне на напрежението и придвижване към целта. "Ако усещате нужда, не се колебайте да си запишете час и при емоционален консултант по репродуктивно здраве, за да внесете ред в разпокъсаните мисли и самочувствието си", каза още г-жа Коцева.
Тя добави, че една от важните социални функции, за която мъжът е възпитаван от малък, е да дава сигурност и подкрепа на семейството си. Но понякога след тежка болест още в детството момчето губи способността да има свои деца. На тази възраст не се осъзнават последствията.
"Времето, необходимо за порастване и възмъжаване, помага да се осъзнае проблемът, а мъжът да приеме себе си като стерилен, както и да разработи стратегия за справяне със ситуацията", обясни Коцева. И продължи: "Често се случва тези представители на силния пол да са щастливо женени за съпруги, които са приели проблема им. Затова те лесно намират изход от положението, а възможностите за това са следните:
• Приемане на осиновяването като шанс двойката да се превърне в истинско семейство;
• Забременяване чрез прилагане на репродуктивни методи с помощта на донорски материал;
• Живот без деца.
Четете още: Можем ли да живеем без деца … и да бъдем щастливи?
Понякога диагнозата стерилитет се поставя по-късно, след създаването на семейството. "Стресът, причинен от подобна новина, е много голям и оказва влияние върху цялата семейна система.
Проблемът се засилва още повече и заради действащия у нас все още патриархален модел на мислене, според който на мъжа се отрежда ролята на силния, справящия се, този, който няма проблеми", посочи психоложката. А този модел в голяма степен обрича българите на мълчание, кара ги да се чувстват слаби и безпомощни, ако потърсят подкрепа за справяне със ситуацията.
За съжаление в обществото темата "мъжки стерилитет" продължава да е табу. Много по-често за индивидуални консултации при психолога отиват жени. "А когато пристигат двойки, позицията на мъжа по-скоро се заявява от партньорките им. Какво се случва в главата на съпруга или приятеля, през какви процеси минават самите те, на практика това остава на заден план", добави Ани Коцева.
Тя разказа история на своя пациентка. Ето я: "С мъжа ми привидно нямаме проблеми. Построихме си къща. Обзавеждахме я заедно. Но аз чувствам, че се отдалечаваме. Не говорим помежду си, освен когато обсъждаме новите придобивки.
Четете още: Стерилитет – психологът може да помогне
Аз мълча по въпроса за детето, което все не се появява, за да не го нараня. Предполагам, че той мълчи по същите причини. Това ме кара да се гневя и да си го изкарвам на него. Ставам зла, а той пак мълчи.
Искам да осиновим дете, той не отговаря. Започнахме лечение, използвайки донор, а той сумти. Виждам, че е потиснат. Подхвърля реплики, по които се досещам, че си задава въпроси. Сам. И аз съм сама." Това е изповедта на 42-годишна жена, чийто съпруг е стерилен.
Да си спомним и народната поговорка "Кръвта вода не става". С всички тези вярвания и предразсъдъци може би се бори и този мъж. И иска да повярва, че е взел правилното решение – със съпругата си да имат дете", обясни психоложката.
Четете още: Ш-ш-ш-ш-т, мъж съм, не е възможно причината да съм аз – част 1
Тя подчерта, че самооценката на човека се формира, като се съпостави "Аз – реален образ" с "Аз – идеален образ". "И ако идеалният образ включва много несъдържащи се в реалния качества, постъпки, постижения, самооценката на човека е ниска. В зависимост от темперамента и характера на индивида това усещане може да се изяви под формата на мълчание, но и като активна или пасивна, вербална или дори физическа агресия", разясни Ани Коцева.
Все още понятието стерилитет у нас погрешно се свързва с невъзможността да се упражняват съпружеските задължения. Независимо че съвременните специалисти са категорични: липсата на оплодителна способност на сперматозоидите не се отразява на сексуалността.
"И ако се върнем при нашия, преминал 40-те години мъж, със сигурност споделянето на проблема може да доведе до облекчение в голяма степен. Страховете да не изгуби съпругата си могат да бъдат разсеяни чрез разговори с нея, защото в противен случай може да се случи точно това, което в психологията се нарича "самоизпълняващо се пророчество", посочи Ани Коцева.
Четете още: Ш-ш-ш-ш-т, мъж съм, не е възможно причината да съм аз – част 2
И продължи: "В нашия случай, докато пациентът мълчи, съпругата споделя, че се отдалечават, и той наистина я губи. Най-трудната крачка би била да се потърси помощта на специалист. За да се направи това, е нужно да се осъзнае, че в основата на страховете и нежеланието да се направи подобна среща стоят предразсъдъци, идващи от отминали епохи. Че мъжът няма как да не е неуязвим", заяви психоложката.
Тя добави: "В днешните модерни времена силен е този мъж, който може да признае проблемите и да потърси градивна възможност за решаването им. А стратегиите, между които може да избира, са както вече казахме: забременяване на партньорката чрез прилагане на репродуктивни методи с донорски материал, възможност за осиновяване и живот без деца."
Нито един от тези варианти не прави мъжа по-малко мъжествен.
Снимки: stockimages, marin FreeDigitalPhotos.net
