Стволовите клетки като биологична застраховка
Интервю с д-р Асен Пачеджиев, ръководител на българския клон на Cryo-Save, най-голямата семейна банка за стволови клетки в Европа. През 1992г. е завършил медицина в Медицински университет – София, а през 2002 г. добива магистратура по бизнес администрация от City University of Seattle. Специализирал е в областта на общественото здраве и контрола на инфекциите. Понастоящем работи активно върху темата за обществено-здравните аспекти на тъканното и в частност на стволово-клетъчното банкиране.
Портал „Мама, татко и аз“ (МТА): Оправдано ли е, да се съхраняват стволови клетки от второ дете, ако са били съхранени и от първото?
Д-р Пачеджиев: Добре би било всички настоящи и бъдещи майки, при всяко свое раждане да даряват остатъчната умбиликална кръв (кръв от пъпната връв) в обществената банка, тъй като тази кръв е ценен биологичен ресурс, който може да спаси човешки живот. Що се отнася до съхраняването в частна (семейна) банка, то родителите най-често го правят с презумпцията за „биологична застраховка“ на самото новородено, т.е. за евентуална автоложна трансплантация.
Към момента, 3 до 5 % от новите съхранения в „автоложна“ банка за умбиликална кръв се правят от родители, които не са съхранили за предишното си дете. При това, нерядко първото дете страда от заболяване, за чието лечение може да е необходима стволово-клетъчна трансплантация. Понякога, семейството дори планира следващо дете, именно с тази цел, т.е. да „спаси“ вече болно братче или сестриче.
Например, при първата успешна трансплантация на стволови клетки от умбиликална кръв през 1988 година, със стволови клетки от умбиликална кръв е бил използван именно материал от по-малката сестра на реципиента. При това, доколко една биологична проба е подходяща за трансплантиране на брат или сестра, зависи основно от степента на тъканна съвместимост между тях, като следва да се има предвид, че вероятността от пълна степен на съвместимост между братя и сестри е 25%.
Към момента, с оглед на ограниченото количество стволови клетки, които могат да бъдат извлечени от една проба със средно-статистически показатели, както и с оглед на използваните технологии и разрешените индикации (медицински показания), пробите от умбиликална кръв могат да бъдат използвани само еднократно. В същото време, в най-близко бъдеще се очаква стволовите клетки да могат да бъдат намножавани, до достигане на нужния брой за определено медицинско приложение. Това би позволило евентуалното многократно използване на една проба, като при всеки повод бива използвана само част от нея.
Четете още: Най-често откриваните типове зрели стволови клетки
Затова, бъдещите родители могат да вземат информирано решение, дали да съхранят стволови клетки за следващото си дете, ако вече са съхранили такива при предишно раждане, вземайки предвид горепосочените факти и обстоятелства.
МТА: Вярно ли е, че веднъж размразена, дадена проба трябва да бъде използвана и не може да се замразява и използва повторно? Важно ли е, взетата проба при раждането на бебето да се съхранява от банката на части, за да може да бъде използвана повече от веднъж, ако се наложи?
Д-р Пачеджиев: Замразяването, респективно, размразяването на биологичен материал представляват може би най-деликатните моменти при биобанкирането. Замразяването се прави контролирано и постепенно (controlled-rate freezing/CRF), в специални ниско-температурни фризери, първоначално до около -80⁰С. При това, целта е да се минимизира образуването на кристали в клетъчната плазма, защото последното води до клетъчна лиза и смърт. Затова се използва специално химическо вещество – криопротектант.
Четете още: Могат ли стволовите клетки да лекуват аутизъм?
Понастоящем, най-често използваният криопротектант е диметилсулфоксидът (DMSO). Паралелно с първоначалното замразяване в сух фризер, върху съвсем малки части от пробата (аликвоти) се провеждат задължителните вирусологични и бактериологични изследвания. Когато резултатите от изследванията са налице и са негативни (т.е., позволяват трайното съхранение и евентуалното бъдещо използване за трансплантация), пробите биват прехвърляни в специални фризери с течен азот (или още по-добре с пари на течен азот!), където се осъществява дългосрочното криосъхранение, при температури от порядъка на -180⁰С до -196⁰С. Счита се, че при -120⁰С биват блокирани биологичните процеси на разпад и клетъчна смърт.
Размразяването също става постепенно, съобразно специфичен протокол. И двете процедури са рискови, по отношение на евентуално компрометиране на пробата и погиване на по-малка или по-голяма част от съдържащите се в нея клетки. Големите и високо-технологични биобанки по света използват високо-автоматизирани процеси и системи, при които рискът от човешка грешка е сведен до минимум, а контролът на качеството е педантичен.
При по-малките локални банки (каквито са например българските биобанки), повечето процеси са ръчни, което има както някои предимства (напр. шанса за извличане на повече стволови клетки, при обработка на по-обемни проби), така и редица недостатъци, и крие съществено по-висок риск от компрометиране на пробите.
От гореказаното следва, че дори частичното размразяване (без последващо използване) и повторното замразяване на една и съща проба е повече от нежелателно. Практически, това би затруднило в най-висока степен и прехвърлянето на проби от една биобанка в друга. Някои частни биобанки за умбиликална кръв, още преди замразяване разделя пробите на отделни части, с оглед на евентуалното им многократно използване. Тук е важно да се подчертае, че към момента тази възможност е чисто спекулативна, с оглед на факта, че общият брой на стволовите клетки в „единица умбиликална кръв“ (umbilical cord blood unit), в добрия случай (в < 40% от изолираните проби) би бил достатъчен за извършването на само една трансплантация. Разбира се, както бе посочено по-горе, ако намножаването на клетките в бъдеще стане стандартизирана и рутинна практика, това може да се промени.
Продължава на: Могат ли стволовите клетки да помагат на братя и сестри, родители?
