Рискови фактори за сърдечните заболявания

Хамбургери, цигари, стрес, обездвижване – това са обичайните рискови фактори, причиняващи сърдечните заболявания, които достигат мащабите на глобална епидемия. Въпреки, че сърцата ни страдат от много болести – клапите пропускат, мембраните се възпаляват, и може да се достигне до исхемична болест на сърцето, която може да доведе до инфаркт и впоследствие до сърдечна недостатъчност, това е най-честият убиец на мъжете и жените.

 

В България тази болест взима 20 000 жертви годишно, а по света за една година убива 7,2 млн. души. Вследствие на все по-заседналия начин на живот и повишена консумация на месо и сирене честотата на това заболяване нараства. Болните се оплакват от поява на болка по време на физическо усилие и бързото й преминаване след спиране на физическото напрежение.

 

Други провокиращи фактори са психическото напрежение, след обилно хранене, студ, метеоризъм, тахикардия. Болката се локализира зад средната и долната трета на гръдната кост и ирадиира обикновено към лявото рамо и лявата ръка и по-рядко към долната челюст, дясната ръка, гърба или епигаструма. Болката е умерено силна и има характер на стягане, тежест или „задух”.

 

стрес, сърце, заболяване, инфаркт, сърдечна недостатъчност

 

Тя се усилва постепенно, достига своя максимум и трае 10сек. до 3-5 мин. За да удържат тази смъртоносна вълна, кардиолозите могат да предпишат лекарства, които понижават холестерола като статините или други лекарствени средства като – Enalapril, Atenolol, Propranolol, Verapamil, Nifedipine, Flunarizine, Nexium, Digoxin, Lanitop, или пациентите да променят навиците си на живот – избягване на провокиращите фактори, които показват големи индивидуални различия – силни физически напрежения, разходки на студено или обилно хранене, шофиране, работа в небла-гоприятна обстановка и др.

 

Четете още: Как да намалим риска от сърдечни проблеми?

 

При тежки случаи, които не се поддават на консервативно лечение, след редица изследвания – екг, консултация с интернист, пкк, урина качествено изследване на урина, кръвна група, rh-фактор, ренгено графия на бял дроб и сърце, тестване за чуствителност, време на кървене и кръвосъсирване, кръвозахарен профил, коронарографиятя има най-голямо значение за точната диагноза на ИБС. (Чрез впръскването на контраст се визуализират коронарните артерии и се определят мястото, степента и обширността на патологичните промени) и след точна преценка на лекаря може да се прибегне до хирургично лечение.

 

Четете още: Храни, които предпазват от сърдечно-съдови заболявания

 

Ангиопластиката е една от процедурите – тя представлява процедура, при която със съответен катетър, вкаран в съда се раздува балон в мястото на стеснението или се имплантира вътресъдовата протеза (стент). Щом стента е поставен и артерията е разширена, кръвта тече по-свободно.

 

ангиопластика, сърце, заболяване,

 

Понякога запушванията обхващат по-голямо протежение от съдове или са обхванати по-голям брои съдове. В този случаи метод на избор е оперативния аортокоронарен байпас – представлява създаване на нови пътища на кръвта, които заобикалят запушванията. При тази операция хирургът взема кръвоносен съд от другаде от пациента – например вена от крака му и пришива единия й край към аортата, която е източник на кръв, а другия й край към болната коронарна артерия след стеснението или запушването й. Така кръвта по този пришит съд заобикаля (байпасира) стеснението. Този пришит кръвоносен съд се нарича аортокоронарен байпас.

 

Четете още: Ангиопластика

 

Хирургът може да вземе и артерия от гръдната стена (артерия мамария) и да я пренасочи по същия начин да кръвоснабдява коронарната артерия след стеснението или запушването й. Използването на артерия мамария се предпочита пред вземането на вени от краката на пациента, защото артерия мамария по принцип си е в гръдния кош и издържа по-дълго. Ако хирургът е работил грубо и е травмирал съдовете, байпасите се запушват бързо след операцията. Ако е работил добре – издържат над 10 години (след това обикновено се запушват от атеросклероза – тоест от това, което е запушило и коронарният съд).

 

Четете още: 10 съвета за здравето на сърцето

 

Обикновено в хода на операцията собственото сърце на пациента се спира, за да може хирургът да работи. През това време кръвта из тялото на пациента се движи от машина за екстракорпорално кръвообръщение (ЕКК).

 

С помощта на медицицинските сестри от Медицински колеж – гр. Пловдив

Снимка: net_efekt, den, la Caja de la china Foter

 

Добави коментар