бременност, витамин д3, дефицит

Революционна технология за репрограмиране на зрели клетки в стволови

Вече почти 20 г. в световен мащаб усилено се говори за стволовите клетки и възможността с тях да се лекуват дори и считани за нелечими до сега заболявания. В интервю в БНТ за предаването „Здравето отблизо“, гостува д-р Асен Пачаджиев, ръководител на българския клон на една от старите био банки за омбикална кръв в Европа – Cryo-Save и член на управителния съвет на българската асоциация на тъканните банки.

 

През последните 10 г. светът говори с ентусиазъм за стволовите клетки. Безспорно обаче има леко охлаждане на този ентусиазъм в последно време. Д-р Пачаджиев отбелязва като революционно за тази сфера откриването на нова технология, даваща възможност за репрограмирането на произволна клетка от човешкото тяло.

 

През 2012 г. това откритие е удостоено с Нобелова награда за медицина и физиология. То дава основа за небивал ентусиазъм на изследователите и медиците.

 

Тази технология позволява произволно взета клетка от тялото, например клетка от епидермиса, да бъде върната в начален стадий на развитие – стадия, който бива наричан в биологията и медицината плурипотентен, това е стадият, в който тази клетка може да се развие и да бъде диференцирана във всяка една друга клетка от тялото. Всъщност преди 2006 г. се работи усилено със стволови клетки, добивани от човешки ембриони. По етични съображения, тази практика бива забранена в много държави от ЕС още в началото. В САЩ Джордж Буш я забранява през 2001 г. и след тази година се получава един вакуум, който бива запълнен благодарение на откритието на японеца Яманака и на един англичанин. Така има възможност да се заобиколи използването на ембрионални стволови клетки, т.е. – да се заобикаля етичния проблем.

 

Имайки възможността медицината да разполага с практически неограничено количество стволови клетки, може изключително бързо да се развие регенеративната медицина.

 

Д-р Пачаджиев определя това откритие като вчерашна мечта, превърнала се в днешна надежда, а защо не и в утрешна реалност.

 

За нерешени проблеми в медицината, като травми в гръбначния мозък, това откритие дава сериозни надежди. 4-5 г. след Нобеловата награда обаче, се оказва, че нещата не са чак толкова прости, колкото изглеждат на пръв поглед. За да се получат достатъчно количество стволови клетки, те първо трябва да се размножат, което от своя страна е много сложен процес. В този процес се оказва, че се появяват клетки мутанти, което представлява пречка.

 

Кръвта от пъпна връв обаче, все още представлява важен източник на стволови клетки, с нарастващо значение. Към днешна дата в света има над 4 млн. единици пъпна връв, съхранени в био банки. У нас има над 15 хил. такива проби от български деца, което представлява годишно около 2 хил., тоест близо 3% от ражданията.

 

Трябва да се има предвид обаче, че има разлика между семейни и донорски банки. В донорските банки, родилките даряват кръвта от пъпната връв, явяваща се като биологичен отпадък. Те дават съгласието си да бъде дарена в донорска банка. Прави се профил на тъканна съвместимост и се качва онлайн в специален регистър, до който имат достъп всички трансплантационни центрове в Европа. Така ако някъде по света се появи човек, който би могъл да бъде спасен именно с тази проба, той може да има достъп до нея. Това са публичните банки.

 

В частните или семейни банки, се съхраняват проби, които остават на разположение на членовете на семейството, от чието дете е взета пробата. Това се оказва полезна практика, ако например детенцето на едно семейство има заболяване, за чието лечение може да е необходима стволово-клетъчна трансплантация. Много често това мотивира семейството да има второ дете, от което да се вземе такава проба и тя да бъде използвана за излекуване на първото дете.

 

Още важни факти и информация по темата, можете да научите като гледате цялото интервю на следния интернет адрес: http://imedia.bnt.bg/predavanyia/zdraveto-otblizo/moda-li-e-sahranenieto-na-stvolovi-kletki-02-02-2017?633121

Добави коментар