Разширени вени на краката – симптоми и лечение
Варикозната болест позната още като разширени вени на краката представлява разширение, удължаване и нагъване на повърхностните вени на долните крайници, в резултата на нарушаване на функцията на клапния им апарат.
Разширените вени (варици) са едно от най–честите заболявания на кръвоносните съдове. От него боледува само човек, очевидно във връзка с изправения стоеж. Според някои автори близо 1/3 от населението на Земята боледува от разширени вени на краката. По-често е засегнат женският пол.
Съществуват редица причини и предразполагащи фактори, водещи до разширени вени на краката: вродена слабост на мускулния слой на венозната стена, като елемент от обща конституционална слабост на съединителната тъкан; някои клапни малформации; наличие на артерио-венозни шънтове; ендокринни смущения по време на бременността; дегенеративни изменения и слабост на съдовата стена, наблюдавани с напредване на възрастта.
Фамилната предиспозиция също се разглежда като важен фактор за развитието на разширените вени. За появата на първични (есенциални) варици играят роля и някои други фактори като: продължителен ортостатизъм (стоене в изправено положение) и повишено вътрекоремно налягане при определени професии, както и относителното обездвиждане в днешния застоял живот на автоматизация. Вторичните варици пък са резултат на прекарана дълбока венозна тромбоза.
Затрудненото оттичане на венозната кръв и високото гравитационно налягане в изправено положение, при наличие на предразполагащи фактори постепенно предизвикват клапна недостатъчност, при която венозното налягане се повишава. Тази венозна хипертония предизвиква пocтепенно инсуфициенция (недостатъчност) и на колатералните (обходните) вени. При движение мускулатурата на краката изцежда част от венозната кръв, поради което болните получават временно облекчение, но при по-продължително неподвижно положение, част от венозната кръв се връща обратно и се създават условия за промяна в кръвоснабдяването и изхранването на тъканите.
Симптоми при разширени вени на краката
Варикозната болест протича в два стадия. В стадия на компенсация дълго време може да няма никакви оплаквания. В стадия на декомпенсация обаче се наблюдават характерните симптоми на разширените вени: лесна уморяемост, тежест и тъпи болки в краката, особенно изразени привечер и отоци около глезените, които изчезват след нощен покой. В още по-напредналите стадии на варикозната болест се появяват трофични промени в долната трета на подбедрицата, в резултат на нарушеното кръвоснабдяване и изхранване на тъканите – най-напред петнисти, а после дифузни кафяви пигментации, изтъняване на кожата и уплътняване на подкожието. Други симптоми на разширени вени по краката са появата на сърбеж, застоен дерматит и дори генерализирана екзема. В зоната около глезените (малеолите) трофичните промени са най-силно изразени и водят до появата на т.нар варикозните язви, които много трудно заздравяват.
При прегледа и огледа на болния лесно се установяват варикозно разширените вени. Важно за диагнозата на варикозната болест е да се изясни проходимостта на дълбоката венозна мрежа и състоянието на клапния апарат на повърхностните, на перфорантните и на дълбоките вени. За тази цел се използват няколко клинични проби и тестове:
• Пробата на Хакенбрух (Hackenbruch) – при кашлица в право положение ако има функционална недостатъчност (инсуфициенция) на клапите на v. saphena magna (голямата повърхностна вена), обратната вълна се усеща с палпиращата ръка върху варикозно променените вени на голямо разстояние.
• Палпаторно-перкусионната проба на Шварц (Schwarz) – в изправено положение с пръст се перкутира (почуква) леко върху v. saphena magna (голяма повърхностна вена) в зоната на устието й, а едновременно с пръстите на другата ръка се палпира обратната вълна.
• Проба на Тренделенбург (Trendelenburg) – в хоризонтално положение с пръсти се притиска устието на v. saphena magna във fossa ovalis и така болният се изправя. Нормално вените се изпълват за около 30 сек. отдолу нагоре. При отстраняването на натиска веднага след изправянето на болния, ако клапите функционират добре, вените не се изпълват с кръв, но ако те са инсуфициентни, вените мигновенно се изпълват вследствие обратния кръвен ток.
Горните три проби установяват функционалната годност на клапите на повърхностните вени.
Има проби, доказващи инсуфициенция (недостатъчност) на перфорантните вени и тяхното локализиране:
• Проба на Бароу-Шейнис – засегнатия крак се повдига нагоре. В това положение се поставят три есмархови турникета: в горната трета на бедрото, над и под коляното. След изправяне на болния, ако някъде между турникетите се появят изпълнени варикозни вени, това говори, че там има инсуфициенция.
• Проба на Прат (Pratt) – при вертикално издигнат крак се намотава еластичен бинт от ходилото до основата на бедрото, а над бинта се налага есмархов турникет. Болният се изправя и бинта бавно се развива, като се наблюдава за поява на разширена вена. Последната се маркира и бинта се развива по-нататък. Още по-точно се локализират инсуфициентните перфорантни вени, ако след развиването на 1-2 намотки от първия бинт под есмарховия турникет, се започне едновременно навиване на друг бинт в обратна посока — от основата на бедрото надолу така, че между двата бинта да остава свободна само малка част от кожата.
Проходимостта на дълбоките вени се установява също чрез няколко проби.
• Проба на Делбе- Пертес (Delbet – Perthes) – в изправено положение и при добре изпълнени вени на бедрото се поставя туриникер, след което болният се движи 5-10 мин., ако разширените вени изчезнат, значи има добра проходимост на дълбоките вени.
• Проба на Майо – Прат (Mayop – Pratt) – върху издигнат крак се навива от пръстите до бедрото стегнат еластичен бинт. Болният става и ходи 20-30 мин. При проходимост на дълбоките вени той понася добре превръзката, а при непроходимост на същите изпитва силна разпъваща болка.
Лечение при разширени вени на краката
Лечението на разширените вени е предимно хирургично. Противопоказания има само при много възрастни пациенти, при страдащи от сериозни други заболявания и при бременни жени. Съвременното хирургично лечение на варикозната болест се свежда до отстраняване на цялата засегната подкожна вена заедно с всички нейни варикозно променени клонове и инсуфициентните перфорантни вени. Прилаганата оперативна интервенция носи названието „stripping".
Принципът е следният: в основата на бедрото се разкрива v. saphena magna (голямата повърхностна вена). Между лигатури се прерязват всички нейни клонове в тази област и след това се прерязва самата вена непосредствено преди вливането й във феморалната вена. Пред вътрешния малеол се отпрепарира най-дисталният край на вената, откъдето през целия лумен на вената се вкарва специален екстрактор. Предварително маркираните варикозни клонове и перфорантни вени се отстраняват с отделни малки надлъжни кожни разрези. Накрая се отстранява цялата вена отдолу нагоре. Оперираният крайник сe бинтова с еластичен бинт.
По същия начин се оперира и малката повърхностна вена (v. saphena parva). При добре извършена операция резултатите са много добри. Рецидиви се получават само при недобре лигирани колатерали в основата на бедрото и при неоткрити и непрерязани инсуфициентни перфорантни вени.
В лечението на разширените вени на краката може да се включи и склерозираща терапия. При нея по химичен път се предизвиква съсирване на кръвта във вената, асептичен възпалителен процес с последваща облитерация (запушване) лумена на вената. Като самостоятелен метод склерозиращата терапия се прилага в ограничени случаи – при малки пръснати варици или като допълнение на хирургичното лечение. Могат да се използват различни склерозиращи вещества.
При пациетни при които е противопоказно оперативно лечение на разширени вени на краката и склерозираща терапия, може да се прилагат венотонизиращи медикаменти, за облекчаване на симптомите.
Източник: http://www.zdravebg.info
Снимка: FreeDigitalPhotos.net
