Психологични фактори, свързани с безплодието при жената
Автор: Ирина Димова
Психотерапевт
Продължава от: Психологически аспекти на женския стерилитет
Кои са психологичните фактори, свързани с безплодието при жената?
Страхът от цялостна промяна
Бременността е период, който изважда на преден план всички наши емоционални и духовни страни – както потенциали за развитие и израстване, така и скрити досега страхове, и вътрешни конфликти. Възникването на нов живот променя много неща в представата ни за самите нас.
За да заченем дете е необходимо да преминем през цялостна трансформация, да разширим много изградени навици и нагласи, да се отворим за промяната, която ще настъпи в живота и взаимоотношенията ни. Онези, които още не са пораснали и нямат изградена представа за себе си и собствените си желания, могат да не са готови за тази стъпка. Но това ни изправя пред възможността съзнателно да се развиваме и като гъсеницата, която се превръща в пеперуда, у нас да разцъфти цветето на женствеността, приемащо плода като безценен дар.
Притеснение за това да влезем в нова роля
Майчинството е ключов момент от живота на жената, свързан с нова идентичност, с психологическа зрялост, различни от досегашните взаимоотношения с родителите и партньора. Поемането по този път е свързано с конфликтни ситуации, поставяне на нови изисквания и лични граници, а неизвестното винаги крие вълнение, страх, и объркване.
Промяна в партньорските взаимоотношения
Детето е плод на уникален творчески акт между две зрели личности, свързани с любов помежду си. Ако жената има вътрешни съмнения, че желае да има рожба от мъжа до нея, която да придаде нов смисъл на връзката им, това може да е неосъзната причина за проблеми при забременяването и.
Този вътрешен конфликт често е свързан с разминаване между очакванията към партньора и реалността, или със страх от трайно семейно обвързване. Много хора свързват съвместния живот с окови и зависимост, което ги плаши.
Преживяно в миналото насилие или трудни взаимоотношения
Четете още: Кога имаме нужда от психолог (психотерапевт)?
Преживяно в миналото насилие или трудни взаимоотношения, особено с майката, могат да доведат до психологична съпротива, защото женското развитие е било съпътствано от различни травматични преживявания, включително хранителни разстройства.
Моделите на взаимоотношения между родителите също оказват влияние върху готовността за майчинство. Това може да се прояви, ако жената е отгледана от майка, която е жертва и поради това тя се страхува да се идентифицира с нея, за да не повтори съдбата и.
Страхът от загуба на лична свобода
Страхът от загуба на лична свобода може да накара бъдещата бременна да почувства идеята за бебе плашеща, свързана с нещо, което няма как да отхвърли, да върне назад, което я застрашава да изисква пълно отдаване на физическа и духовна енергия. Този предварителен страх може да вкара в приказката „Нероден Петко” дори онези, които на едно ниво искрено желаят да бъдат майки, но имат фантазии, как няма да се справят с бебето и ще му навредят, или че то ще ги обсеби, без да могат да си поемат въздух.
Стремежът към успех
Стремежът към успех и свързаният с него страх от провал може да попречи на жените, които винаги са контролирали, планирали и реализирали целите си. За да забременеем е необходимо да осъзнаем емоциите и да усетим тялото си, да не подхождаме към майчинството като към поредната амбициозна задача, която трябва да се изпълни като житейско задължение.
Ние често сме съсредоточени в ума си, което ни помага да придобиваме знания и да решаваме проблеми, но понякога се отдалечаваме от чувствата, от усещанията за тялото си. А намирането и възстановяването на връзката с него е важна за способността ни да забременеем.
Четете още: Можем ли да живеем без деца … и да бъдем щастливи?
Понякога е необходимо да се освободим от мисълта за възрастта, от страха, че след определени години това няма да е възможно, както и от сроковете, които си поставяме. Едва тогава тялото ни ще усети спокойствие и ще отключи вградената и наследена във всяка своя клетка мисия на жената да създава живот чрез любовта си.
Важно е да се подчертае, че независимо от тези възможни психологически причини за проблемно забременяване, задължително трябва да се осъществи и консултация с гинеколог, за да се изключи наличието на медицински проблеми, които изискват гинекологично лечение. Наличието на медицински проблем не изключва психологична съпротива и между двете е възможна двупосочна зависимост. В този смисъл оптималният вариант е гинекологичното лечение и психологичната подкрепа за жената и двойката да вървят паралелно.