Психологически аспекти на женския стерилитет
Автор: Ирина Димова
Психотерапевт
Във всички култури, създали митове, предания и легенди, на безплодието се е гледало като на значим проблем не само от лично, но и от социално естество. Когато медицината не е била способна да даде отговор за причините, отговорността се е поемала предимно от жената, поради патриархалните традиции и образа на мъжа като силна, и мощна фигура в семейството.
Според символиката, функцията на мъжкото начало е оплодителна, фалическа, а на женското – майчинска, задържаща плода в утробата, за да го отгледа с грижа така, както земята храни семенцето, докато то се развие и излезе на бял свят. В стария ни, селски бит, най-голямото нещастие за едно семейство е било да не може да има деца.
В народната песен се пее: „Закукала жално кукувица…не ми било кукувица, най ми било безродна невеста…” и в тези думи е скрита цялата болка на жената, сравнена с птицата, на която не е отредено да свие свое гнездо…
Днес раждането на дете не се възприема като дълг към обществото, нуждаещо се от много поданици, за да си осигури прехраната или да води многочислени войни. Но майчинството си остава най-висшата реализация на жената, макар тя да има и други смисли в живота си – професия, отношения, развитие на личния си потенциал.
Разликата с миналото е в степенуването на приоритетите по време и възможността за свободен избор, кога и на колко деца да стане майка. Развитието на медицината направи възможно много семейства, които преди не биха могли да имат дете, днес да получат шанс за това. Тъй като в процеса на зачатие участва двойката, невъзможността да създаде дете е свързана със специфични фактори у мъжа и жената, които се отразяват по различен начин на всеки.
Четете още: Справяне с емоциите при безплодие
Психиката на жената, която не може да забременее, е много ранима. Често пъти се появяват: депресия, изолация, чувство за вина, страх от загуба на любовта на партньора, усещане за непълнота и криза на женската идентичност. Почти всяка жена споделя, че се чувства „наказана” и отчаяна, което я мотивира да се обърне към психологична подкрепа.
Съвременната медицина приема пряката зависимост между психологичното състояние и медицинските проблеми, свързани със стерилитета. Според психосоматичната идея, човешкият организъм е едно цяло и емоционалните преживявания влияят на имунитета, и на хормонална система, свързана със забременяването.
От своя страна, безплодието също води до хроничен стрес, който се отразява на цялостната ни женска същност, пречи на лечителя в нас да се изяви. Тогава лекарите казват: „Вие сте здрава, просто трябва да се успокоите и ще имате дете.” А спокойствието е свързано с вътрешна мъдрост, по-мощна от всички рационални доводи, но за да го постигнем, често ни се налага да минем през емоционална промяна.
Четете още: Стерилен сте? Това не значи, че не сте мъж!
Говорейки за психологичните фактори, свързани с безплодието, необходимо е да се изясни нещо, което не винаги се разбира. Поради това, че психичният живот не е видим така, както физическото тяло със своите органи и системи, много често жените отричат хипотезата, че невъзможността да забременеят е свързана с емоционални причини. Та нали те толкова копнеят да родят дете, възможно ли е психиката да живее откъсната от искрените им желания, без да го разбират!
А истината е в това, че ние имаме както съзнаван, така и несъзнаван живот. Вътрешният ни психичен свят е нещо различно от нашите убеждения, вярвания, действия. За да се осъзнаят, емоциите минават през сложния ни мозък, но винаги има неща, които са трудни за разбиране, които не сме готови да приемем. Самата ни психика е устроена да ни защитава от тях… докато в живота дойде онзи важен миг, в който тялото и емоциите ни се променят, и се нуждаем от нов тип свързаност с тях. Бременността е такъв уникален момент.
Продължава на: Психологични фактори, свързани с безплодието на жената
Снимка: David Castillo Dominici, photostock, imagerymajestic FreeDigitalPhotos.net
