Прощавай, мамо
Автор: Лина Филипова
Добро утро, мамо! Обаждам ти се да те чуя, да те питам как си. Знам, че ще ми кажеш, че си добре. Ти винаги така казваш, за да не ме притесняваш, а аз винаги ти вярвам, защото така ми се иска.
Няма да мога да се прибера за празника ти, мамо. Извинявай! Искаше ми се, но няма да стане, живея далеч, имам си работа, много жалко, нали!? Няма да ти купя и цвете, защото няма как да ти го дам. Надявам се, че не се сърдиш.
Ще ти се обадя. Обещавам да ти честитя празника, да ти изпратя целувки и да обещая, че скоро ще се видим. Ти ще се зарадваш, че ме чуваш, ще ме питаш как съм, ще се притесниш, че не съм се облякла топло или че съм забравила за часа при зъболекаря. Сякаш аз съм по-важна.
Четете още: Поискахте ли прошка?
Но не съм. Днес ти си важна. Днес си е твоят празник. Спомням си как преди 6 г. залепих голямо, хартиено сърце на входната врата, на което пишеше – Честит празник, мила мамо! Тогава влизах и излизах всеки ден през тази врата. Беше нещо нормално. Вече не е така, но голямото, жълто сърце все още стои залепено на вратата.
Важното е, че когато ти влизаш, то е там, за да ти напомня, че си обичана и ценена. Не трябва да те обвинявам, че се опитваш да контролираш живота ми, когато ти просто ми даваш съвет. Съжалявам! Не трябва да се сърдя като ми звъниш 2-3 пъти дневно, за да ми кажеш нещо, ти го правиш само, защото ти липсвам. Извинявай!
Спомняш ли си как като имах ниска оценка в училище, ти ми се караше и ми се сърдеше, но въпреки това ми слагаше вкусна вечеря и ме водеше до някой магазин, като имах нужда от нови ботуши? Въпреки слабата оценка, въпреки че често бях арогантна или неблагодарна – ти ми прощаваше, всеки път, ден след ден, година след година.
И днес ще трябва да ми простиш отново. Да ми простиш, че няма да съм до теб, че няма ти взема цвете или да ти подаря поредното безполезно червило. Ще се наложи да празнуваш без мен. Извинявай, мамо, аз не исках да се получи така, прости ми!
Четете още: Как да балансирате между бизнеса и децата?
Вече малко ми липсваш. Липсват ми топлите ти ръце, а понякога и дори гръмогласното ти превъзбуждане, когато ти се случи нещо вълнуващо. Понякога ми липсват дори и скандалите, в които едната винаги се прибира в стаята си нацупена, а после се правим, че нищо не е станало. Защото наистина нищо не е станало. Ти ми прощаваш винаги – когато съм груба, несдържана, разхвърляна, разсеяна…
8 март е само една дата, мамо, ще си дойда по-нататък. Няма да съм при теб, прости ми, но не забравяй, че аз те обичам и през другите дни, не само на празника ти. Винаги!
Снимки: stockimages, imagerymajestic, photostock, Ambro, David Castillo Dominici Freedigitalphotos.net
