Профилактика на предраковите изменения на маточната шийка
Навременната диагноза на предраковите изменения (дисплазии) става чрез цитонамазка – т.нар. тест по Папаниколау. Те могат да съществуват много години преди изявата на инфилтративния рак на маточната шийка. Дисплазиите и рака на маточната шийка се свързват с някои типове на човешкия папиломен вирус (Human Papilloma virus-HPV).
Появяват се с по–висока честота при младите жени и се предават, чрез сексуален контакт и интимен контакт – кожа с кожа. Най-високорисковите типове са 16 ,18 ,31 ,35 и др. Определянето дали типа HPV с който е заразена жената принадлежи към високо, средно или нискорисковите типове се прави чрез тест за човешкия папиломен вирус (HPV) – вирусна типизация.
HPV инфекцията се среща обикновено във възрастта между 20 и 25 години. При повечето пациентки инфекцията е преходна и протича без оплаквания. Най-често засегнатият орган е маточната шийка. Това се дължи на голямата възприемчивост на епитела (най-външния тъканен слой) към инфекцията.
При попадане на папиломните вируси в клетките на този слой, след различно дълъг период от време настъпват промени във външния вид и функцията им. Част от тези прояви изчезват спонтанно с времето, а други се елиминират от имунната система на организма. Друга, по-малка част, след достатъчно продължителен период водят до развитие на определени заболявания, а именно:
Кондиломи на маточната шийка
Това са образувания, приличащи в голяма степен на брадавиците по външните полови органи. Могат да бъдат плоски, леко надигнати или разположени във вътрешността на стената.
Вижте още: Рак на шийката на матката
Цервикална интраепителна неоплазия – CIN
Това е хистологична диагноза – получена при изследване на тъканите на маточната шийка. Предклиничният рак на маточната шийка започва там, където се срещат двата различни типа покривна тъкан – на матката и на влагалището. Процесът протича сравнително бавно и напредва постепенно от по-леки към по-тежки изменения (причиняват се от високо рисковите типове 16, 18).
HPV теста се взема от маточната шийка. Желателно е преди процедурата, която е абсолютно безболезнена, жената да не е имала скорошен полов контакт, влагалищни промивки и вагинални таблетки. Имунизацията с ваксината, която е срещу най-често срещаните, високорискови типове HPV (16,18) допринася за профилактиката на предракови изменения (CIN2, CIN3) и рака на маточната шийка. Ваксината има добра поносимост. Най-добре е тя да се прави преди първият сексуален контакт, тъй като много често заразата става точно при него.
В някои страни тя е включена в имунизационната програма на държавата /девойките между 12 и 15 години/, България също е сред тези страни, но ваксината не е задължителна, а пожелателна. Ваксината се състои от 3 дози, които се поставят мускулно и се правят през определен период.
Вижте още: Симптоми на вагиналния рак
За класификацията на вътреклетъчните изменения се използва системата Bethesda. Тя включва 2 групи вместо 3:
1. Ниска степен увреждане (Lou Grade Sqvamous Intraepithelial Lesion-LGSIL), която съдържа групите HPV (жените само носителки на вируса) и CIN1.
2. Висока степен увреждане (High Grade Sqvamous Intraepithelial Lesion-HGSIL), която съдържа CIN2 и CIN3.
При първата група има голяма вероятност организма да се „самоизлекува”, докато при втората има голяма вероятност да се развие в рак и се смята за предраково състояние.
Заболяването не предизвиква симптоми и обикновено се открива при PAP-test или колпоскопия. Лечението е различно според стадия. При жени с LGSIL обикновено се препоръчва наблюдение /на 6 месеца PAP-test и веднъж годишно колпоскопия/, защото както е посочено по-горе вероятността за „самоизлекуване” е твърде голяма. При HGSIL методите са или радикални (оперативно отстраняване на матката и шийката) или локални.
Лечение на предраковите състояния
• При CIN I и II се прилага унищожаване на изменената зона чрез високочестотен ток, криотерапия или лазер. След процедурата са необходими периодични изследвания – колпоскопия и цитонамазка.
• При CIN III се извършва т.нар. конизация – конусовидна ампутация на маточната шийка. Прави се с диагностична и лечебна цел. Ако тъканното изследване на ампутирания участък покаже, че няма по-тежко изменение, конизацията се превръща в окончателна лечебна операция.
Оздравяването е в почти 100% от случаите.
