Пробиотиците: защо са толкова полезни

Полезните бактерии в червата подпомагат работата на така важната имунна система.

 

Използвани от години в най-различни култури по света заради здравословните им ползи, пробиотиците стават все по-популярни с натрупването на доказателства за значимото си влияние върху здравето ни.

 

Какво всъщност е пробиотик? Пробиотиците са полезни микроорганизми, които се намират най-вече в човешкия храносмилателен тракт. Съществуват много различни видове организми като всеки от тях носи свои собствени ползи. Тези ползи се отразяват на най-елементарното възможно ниво в организма – молекулярното.

 

Ползи от пробиотиците

 

Когато мислим за бактерии, обикновено е в негативен аспект. Но пробиотиците са полезни бактерии, които помагат за балансирането на опасните микроорганизми в червата и така понижават инфекциите. Името им буквално означава „добри за живота”. Пробиотиците помагат и за потискането на възпаленията като регулират имунните отговори на организма. Друга тяхна важна роля е да подобрят способността на вътрешната подплата на червата да играят ролята на бариера за вредните химикали или микроорганизми.

 

Защо днес пробиотиците са ни още по-нужни

 

Животът днес е различен от този преди години. Модерният ни начин на хранене, замърсителите и химикалите в околната среда, както и честата и нехайна употреба на антибиотици променя баланса на бактериите в червата ни като ни прави по-податливи на инфекции, заболявания, свързани с обмяната на веществата и имунитета. Нека само си го представим. Вътрешната обвивка на червата с всичките си вдлъбнатини и изпъкналости е по-голяма като площ от кожата ни. Освен това в червата се намират по-голямата част от имунните клетки на тялото – приблизително 70-80%.

 

Как помагат пробиотиците

 

Все повече изследвания показват, че ползите от пробиотиците са в няколко посоки: коригират високото кръвно налягане, понижават общия и LDL холестерола, модулират обмяната на веществата Има доказателства и за това, че пробиотиците играят известна роля в предотвратяването на раковите образувания в храносмилателния тракт, както и в пикочния мехур и черния дроб.

 

Имунната ни система е определяща за здравето ни. Слабият имунитет води до инфекции, а от друга страна свръхреакцията му може да предизвика сърдечносъдови заболявания, диабет, рак и метаболитен синдром.

 

Храни, естествено богати на пробиотици

 

Има множество достъпни храни с натурални пробиотици. Много от тях са били достъпни в продължение на векове и са били важна част от средиземноморската диетаи диетата на средния изток. Най-често срещаните в супермаркета храни с пробиотици са:

 

– Киселото мляко: То е може би най-известната храна с пробиотици. Важно е да избираме такива кисели млека, в които има живи и активни микрокултури.

 

– Кисело зеле: Ферментиралото в солена вода зеле, приготвено в домашни условия, е най-полезно. Много от продуктите, продавани в магазините, са пастьоризирани, което убива всички полезни бактерии.

 

– Извара: Това е ферментирал пробиотичен млечен продукт с полезни бактерии.

 

– Сирене: Но само такова, което е направено от прясно мляко и е оставено да ферментира. Колкото по-старо е сиренето, толкова повече пробиотици съдържа.

 

– Маслини и кисели краставички: Ако не са пастьоризирани, и те съдържат пробиотици. Важно е да не съдържат натриев бензоат!

 

Кои са най-добрите хранителни добавки с пробиотици

 

– Бифидобактериите: Това са едни от най-добре изследваните микроорганизми. Пробиотиците са се използвали от векове в Япония за поддържането на здравето на червата. Доказано е, че тези организми намаляват като бройка с напредването на възрастта ни, което позволява повече от вредните им събратя да правят поразии из тялото ни. Приемането на хранителни добавки с бифидобактерии подобрява баланса на микроорганизмите в червата, което повишава продуктивността на имунната система и помага за справянето с хроничните хроничните възпаления.

– Лактобацилус: Тези бактерии заемат голяма част от групата млечно киселинни бактерии поради факта, че преобразуват лактозата и другите захари в млечна киселина. Намират се във вагината, както и в храносмилателния тракт. Производството на млечна киселина, за което допринасят, помага за възпрепятстването на растежа на някои вредни бактерии и има противовъзпалителни и противоракови свойства.

Снимка: Freedigitalphotos.net

Добави коментар