Поведение и терапия при различните видове спонтанни аборти

Методите за лечение и поведение при спонтанния аборт са различни в зависимост от клиничната форма на аборта, от срока на бременността, наличието на инфекция и причините за нарушаването на бременността.

 

При заплашващ или започващ аборт лекарят се стреми да запази бременността, докато при всички останали форми той цели по-бързото завършване на аборта. Всички бременни със заплашващ и започващ аборт задължително, трябва да се приемат в болнично заведение със съответното спазване на строг режим.

 

На жената трябва да се осигури пълен психически и физически покой. Храната е обща, като все пак трябва да се избягват газообразуващи и засилващи перисталтиката на червата храни (фасул, зеле, боб, салати и др.). Симптоматичното лечение на спонтанния аборт трябва да се провежда по определена схема:

 

  • Спазмолитична терапия – цели се успокояване и спиране на маточните контракции чрез спазмолитици.

 

  • Терапия с бета-адреномиметици – след 16-та гестационна седмица за инхибиране на маточните контракции, както и за подобряване на фетоплацентарното кръвообращение могат да се употребят бета-адреномиметици.

 

  • Невроплегици – имат способността както да потискат маточните контракции, така и да премахват нервно-психичната възбуда на бременната.

 

  • Хормонална терапия – най-важното и широко приложение при лечението на заплашващия и започващ аборт имат хормоните. Най-често употребяваните хормони са:

 

– прогестерон – при недостатъчна функция на жълтото тяло;

– естроген – употребява се, защото усилва продукцията на прогестерона.

 

Четете още: Можем ли да се предпазим от спонтанен аборт?

 

  • Витаминотерапия

 

Смята се, че витамините усилват хормоналния терапевтичен ефект. Особено значение има витамин С, който засилва ферментативните и хормоналните процеси у майката и плода, като се прилага в дози 150-200мг. на ден.

 

Витамин Е рязко покачва хорионгонадотропина, което оказва положително трофично влияние на плода у бременните със заплашваш аборт.

 

Аборт в ход

 

Главната цел при такъв аборт е колкото се може по-бързо да се изпразни матката от съдържимото и особено, ако има по-силно кървене. По такъв начин жената се предпазва от голяма кръвозагуба и от проникване на инфекция в маточната кухина. При някои случаи може да се опита и задържаща терапия.

 

До 3-ия лунарен месец най-правилно е матката да бъде изпразнена инструментално. При бременност в 4-5 лунарен месец, ако има по-обилно кръвотечение, плодното яйце и плацентата трябва да се екстрахират с абортцанг и кюрета. Ако няма обилно кръвотечение, може да се остави да завърши под влияние на естествените изгонващи сили, а след това инструментално да се ревизира матката.

 

След 5-ия лунарен месец абортът протича обикновено без кръвотечение. Ако маточните контракции са слаби и е пукнат околоплодния мехур, тогава съществува опасност по протрахиране на аборта с всички последици за жената. Завършването на един такъв протрахиран аборт трябва да се ускори.

 

Инкомплетен аборт

 

Най-честата форма на спонтанния аборт, която се среща в акушерската практика, е инкомплетен аборт, при който поведение трябва да бъде строго активно. Матката веднага трябва да бъде изпразнена от задържаните плодни части. До 3-ия месец се екстрахират плодните части с абортцанг и последващ кюретаж. След 3-ия лунарен месец до 5-ия се извършва дигитална екстракция последващ кюретаж и до 7-ия лунарен месец след спонтанното изхвърляне на плода и плацентата с последваща ревизия с голяма тъпа кюрета.

 

Четете още: Когато хормоните причиняват спонтанен аборт и безплодие при жените

 

Комплетен аборт

 

Среща се рядко, главно до 2-ия месец на бременността. Поради това, че както жената, така и лекарят и акушерката не могат да бъдат сигурни, станалият аборт е комплетен, на практика е възприето да се прави остатъчен кюретаж.

 

Фебрилен аборт

 

Това е най-тежкото усложнение на спонтанните аборти, което може да застраши живота на жената. Поради това поведението трябва да бъде изключително компетентно, навременно и сигурно.

 

В световната литература и практика все още няма единно становище, дали трябва да се действа активно или консервативно. Повечето акушерски школи се придържат към консервативното активно поведение при лечение на фебрилния аборт. Чрез високи дози антибиотици и сулфонамиди, вливане на течности, витамини, серуми, гама-глобулин и гама-венин овладяването на инфекцията е успешно. След нормализиране на температурата, пулса и общото състояние се пристъпва към евакуиране на маточното съдържимо, внимателно, с голяма тъпа кюрета.

 

По данни от проучвания местни усложнения при консервативното поведение са наблюдавани в 1,8%, докато при активната терапия са били 11,07%. Попадналите микроорганизми в матката намират благоприятна среда за развитие (некротичните участъци от плодното яйце). Оттук те лесно могат да се разпространят и да предизвикат общо септично състояние.

 

Чрез изкуствено инструментално изпразване на матката може да се разруши защитният гранулационен вал около инфектираното огнище и микроорганизмите да нахлуят в кръвоносните съдове и да предизвикат генерализиран сепсис. Разбира се, ако фебрилният аборт е придружен от заплашващо кръвотечение от матката, независимо от наличната инфекция се пристъпва към оперативно изпразване на матката (кюретаж).

 

Кюретажът  трябва да се извършва с тъпа кюрета, внимателно и нежно, под антибиотична защита. Особено внимание и поведение изискват септичните аборти, при които е налице анаеробна инфекция. Терапевтичните мерки при този вид инфекция се различават от тези при фебрилния аборт, дължащ се на аеробна инфекция.

 

Четете още: Абортът в миналото засяга ли шансовете за забременяване?

 

Анаеробна септична инфекция се причинява от групата на газообразуващите микроорганизми с главен представител – Bact. Perfringens, които действат чрез отделяне на токсини. Проникнали в кръвоносната система, токсините предизвикават тежка обща интоксикация на организма с разпадане на червените кръвни клетки, развитие на анемия и хипоксемия, анурия и тежка бъбречна недостатъчност.

 

За разлика от аеробната инфекция, при която се сформира възпалителна реакция с образуването на гранулационен защитен вал, при анаеробната инфекция такъв защитен вал не се образува. Анаеробните микроорганизми намират благоприятна среда за развитие в мъртвите тъкани на плодното яйце. Поради това активната намеса с отстраняването на тази анаеробна среда има първостепенно значение при лечението.

 

Колкото по-рано се направи кюретажът, ако все пак състоянието на жената позволява, толкова шансът за благоприятен завършек е по-голям. При всички случаи, завършили с инструментална евакуация на плодните части, се дава антибиотик и витамини от група Б.

 

Също така, за да бъде матката контрахирана и по този начин да предпазим от маточни кръвотечения, се дават утерустонични средства от рода на ерготаминовите препарати. При някои случаи се налага и отстраняването на матката.

 

Хабитуални аборти

 

Три и повече от три последователни спонтанни аборта се наричат хабитуални аборти. Важни при хабитуалните аборти са профилактичните мероприятия и мерки. Обстойно снетата анамнеза и пълните обективни и параклинични изследвания в голяма степен допринасят за откриването и отстраняването на причините, водещи до хабитуални аборти.

 

Четете още: Как да се справят жените с „ужаса” след аборта? – д-р Ваня Савова

 

Извършването на хистеросалпингография преди следващата бременност, както и отстраняването на анатомичните промени (миоматозни възли, отклонения в положението на матката, двурога матка и други) ще има благоприятен ефект в следващата бременност. Значение за възникването на спонтанния аборт главно през 2-ото тримесечие има инсуфициенцията (недостатъчност) на вътрешния отвор на цервикалния канал.

 

При установяване на бременност трябва да се проведе целенасочено профилактично лечение  и режим: покой, лека богата на белтъчини и витамини храна, редовна дефекация, психопрофилактика, потискащи маточните контракции препарати, хормони (прогестерон), средства, успокояващи ЦНС. Правилното е две-три седмици преди обичайното абортиране, бременната да бъде хоспитализирана.

 

Профилактика на спонтанните и хабитуалните аборти

 

Профилактиката на спонтанните и хабитуалните аборти се свежда до отстраняване на причините, които пречат за нормалното развитие на бременността. При жените с признаци за инфантилизъм, както и тези, прекарали по-рано спонтанни аборти трябва да се вземат мерки на специален отчет от женските консултации.

 

При поява на признаци на заплашващ аборт се назначава терапия, дава им се домашен отпуск или се насочват към стационара. Бременните жени трябва да се предпазват от инфекциозни и вирусни заболявания. Общият стремеж на лекаря от консултацията трябва да бъде осигуряване на стационарно лечение на всяка бременна с начални симптоми на спонтанен аборт.

 

След изписването от стационара със запазена бременност, бременната, застрашена от аборт, се наблюдава от женската консултация като диспансерна, подлежаща на усилен патронаж. При неуспех в доизносването на бременността пациентката на всяка цена трябва да бъде диспансеризирана и след изтичането на 6-месечния интервал да се извършат всички параклинични обективни и вътрешни изследвания, които евентуално ще ни насочат към причината за аборта.

Добави коментар