Остра бъбречна недостатъчност
Острата бъбречна недостатъчност е синдром, характеризиращ се с пълно разстройство на бъбречната фукция, в което главен симптом е постепенното или внезапното спиране на отделянето на урината. Факторите, които го предизвикват, са три: преренални, ренални и субренални.
В пререналните фактори влизат всички процеси, нарушаващи бъбречното кръвоснабдяване. Най-честите от тях са шокови състояния, значителни кръвозагуби, дехидратации на организма, състояние след тежки оперативни намеси, дифузен гноен перитонит, менингити и др.;
Реналните фактори са агенти, действащи върху самия бъбречен паренхим, така че става неспособен да извършва своята главна функция – уринообразуването. Такива са някои силни антибиотици (нефротоксични), някои неправилно приети химични вещества (калиев и натриев хлорат, арсеноводород, карболова киселина и оцетна киселина), несъвместими кръвопреливания, поемане на антифриз, отравяне от гъби;
Постреналните фактори са запушванията на екскреторните пикочни пътища най-често от камъни в пикочопроводите, тумори, притискащи пикочо-проводите и др. Те са сравнително чести.
В патогенезата на острата бъбречна недостатъчност играят роля два механизма – исхемията и хиповолемията при т.нар. шокови бъбреци. При вансянето на нефротоксични вещества се увреждат тубулите, което довежда до анурия.
Клиничната картина има 3 стадия :
І. Начален стадий. Проявява се със симптоми на основното заболяване, предизвикало острата бъбречна недостатъчност.
ІІ. Олигоануричен стадий. Когато диурезата намалее под 500 см3 , настъпва олигоанурия, а когато е под 100см3 /24ч. – анурия. Урината е с ниско относително тегло, което е показател, че се отнася за остра бъбречна недостатъчност. Уреята в кръвта се увеличава средно с 50мг. за 24ч. Паралелно с това в кръвния серум се повишават креатинът, калият, магнезият и др. Появява се метаболитна ацидоза, влошаваща състоянието на болните. Нарушава се и водният баланс на организма. Вкарването на много течности може да доведе до хиперхидратация, което може да бъде последвано от белодробен или мозъчен оток. Този стадий продължава от няколко дни до няколко седмици, последван от смърт или следващия стадий.
ІІІ. Полиуричен стадий. Първите му признаци са повишаване на диурезата, която за няколко дни може да стигне до 5-10л за 24ч. Паралено с това постепенно намаляват уреята и креатинът, нормализират се се калият и алкално-киселинният баланс. Този стадий продължава няколко седмици и минава във възстановителния стадий, който трае месеци, дори години до пълното нормализиране на бъбречната функция.
Лечение на острата бъбречна недостатъчност
Лечението на острата бъбречна недостатъчност зависи от нейния вид. Ако тя е преренална, стремежът е да се нормализират артериалното налягане и централното венозно налягане. Ако е ренална – дават се антидоти срещу отровата, която я е породила, паралелно с адекватно вкарване на течности, електролити, както и компенсиране на метаболитната ацидоза. Ако е субренална, провежда се катетеризация на пикочопроводите за преодоляване на препятствието и възстановяване на диурезата или се прави операция – най-често перкутанна нефростомия със същата цел.
Когато всички консервативни мероприятия са изчерпани и кръвната урея надмине 150 мг % , креатинът – 10 мг%, болният се изпраща на диализно лечение. При болните от субренална остра бъбречна недостатъчност, при които общото състояние е тежко, най-напред се правят една или няколко предоперативни диализи и след подобряването на общото състояние се прави перкутанна нефростомия.
Източник: www.zdravebg.info
Снимка: Freedigitalphotos.net
