Ново ефективно лечение дава втори шанс на жени с поликистозен овариален синдром и гестационен диабет
Поликистозният овариален синдром (ПКОС), известен още като синдром на поликистозните яйчници, е хормонално нарушение при жените в репродуктивна възраст, което засяга 1 от 10 жени по света.
Все още не е ясна точната причина за заболяването, но се смята че то се причинява от хормонален дисбаланс. Развитието му се свърза и с фамилна обремененост – майка или сестра, които също са засегнати от синдрома.
Диагностицира се въз основа на три различни фактора:
- Хронична липса на овулация през менструалните цикли (олиго-/ановулация)
- Лабораторни данни за хиперандрогенемия (повишени серумни нива на тестостерон, андоростендион или други андрогени)
- Ехографски данни за поликистозни яйчници с 12 и повече фоликула във всеки яйчник или при наличието на увеличен обем на яйчника.
При пациентките със синдром на поликистозните яйчници нередовната менструация в много случаи е последвана от безплодие и емоционални разстройства, като например тревожност и депресия. Инсулиновата резистентност и произтичащата от нея метаболитна дисфункция (хиперинсулинемия) се считат за основни отключващи фактори, както при затлъстелите, така и при слабите жени, страдащи от този синдром.
Навременното и правилно лечение на синдрома е изключително важно, защото той е една от водещите причини за безплодие при жените.
Смята се, че при жените засегнати от поликистоза на яйчниците може да се достигне и до инсулинова резистентност, която пък от своя страна да доведе до аномалии в синтеза на женските полови хормони на яйчниците (стероидогенезата). Този процес може да се контролира с някои прeпарати, които повишават чувствителността към инсулин, като потенциално безопасно и ефикасно дългосрочно лечение.
Комбинираното лечение с мио-инозитол и D-хиро-инозитол е изключително ефективно, категорични са специалистите.
Това твърдение е подкрепено и от проучване, проведено сред затлъстели жени с установен синдром на поликистозните яйчници. В него участват 46 жени с наднормено тегло и индекс на телесна маса по-голям от 30, при които има установен синдром на поликистoза.
При първата група от 21 жени е приложено лечение с комбинирания препарат INOFOLIC® COMBI, LO.LI.PHARMA (съдържащ 550 mg MI, 13,8 mg DCI и 200 µg фолиева киселина), а при втората група е приложен прием на фолиева киселина вместо плацебо. Лечението е с продължителност 6 месеца.
Резултатите не закъсняват – жените, при които е приложено комбинираното лечение с мио-инозитол и D-хиро-инозитол, значително подобряват състоянието си, като при тях намалява инсулиновата резистентност и се подобрява способността за овулация.
Лечението е ефикасно и при момичета с поликистоза на яйчниците
Друго проучване, което обхваща тийнейджърки на възраст от 13 до 19 години, които са приемали мио-инозитол, отчита сериозно намаляване на телесното тегло, както и понижение на индекса на телесна маса и други основни показатели.
Това води и до основното заключение на специалистите – приемането на мио-инозитол е безопасен и ефективен метод за превенция и коригиране на метаболитни нарушения при тийнейджърки със синдром на поликистозните яйчници.
При комбинирането на мио-инозитол с орални контрацептиви антиандрогенният ефект се повишава, а негативното влияние на контрацептивите върху повишаването на теглото се балансира, като се подобрява метаболитния и хормонален профил.
Приемането на мио-инозитол има положителен ефект и при лечението на гестационен диабет
Състоянието на прогресивна инсулинова резистентност по време на бременност е водеща причина за развитието на гестационен диабет. Приемането на мио-инозитол обаче влияе положително и в този случай, доказва ново проучване.
Бременните с гестационен диабет, които са приемали мио-инозитол (2 g мио-инозитол + 400 μg фолиева к-на Inofolic® сашета, Lo.Li.Pharma International S.r.l.) в комбинация с диета, напълняват по-малко и имат по-малка или никаква нужда от приемане на инсулин, в сравнение с тези които са били подложени само на по-строг режим на хранене.
Важно е да се отбележи, че жените от двете групи са били с еднаква средна възраст и развитие на бременността, както и с еднакъв индекс на телесна маса преди да забременеят. И още – жените, които са приемали мио-инозитол са родили бебетата си в 38.5 гестационна седмица, а тези които само са спазвали хранителен режим – в 35-та.
Материалът е подготвен в партньорство с МЛД Трейдинг:
Автори и литература:
- Elena Benelli, Scilla Del Ghianda, Caterina Di Cosmo, and Massimo Tonacchera, International Journal of Endocrinology, Volume 2016, Article ID 3204083; Клинично изследване „Комбинирана терапия с Мио-инозитол и D-хиро-инозитол подобрява ендокринните параметри и инсулиновата резистентност у млади жени с ПКОС и наднормено тегло“.
- Бояджиева-Владимирова, И. Атанасова, С. Захариева, С. Кедикова, Клиничен център по ендокринология –Медицински университет, София, Университетска болница по акушерство и гинекология „Майчин дом”, София – „Приемането на мио-инозитол има положителен ефект при лечението на гестационен диабет“.
- Lali Pkhaladze, Ludmila Barbakadze, and Nana Kvashilava, Archil Khomasuridze Institute of Reproductology, Tbilisi, Georgia; International Journal of Endocrinology, Volume 2016, Article ID 1473612 – „Мио-инозитол при лечение на тийнейджърки с поликистозен овариален синдром (ПКОС)“.
