Нова година и древните българи
За древните българи най-таченият празник е бил българската Нова година – първият средищен ден в годината – денят на зимното слънцестоене – Идинак. На този ден е била Бъдни вечер. На нея се прикадявали пръст, вода, дърво (бъдникът – голям пън, който се изгаря в огнището), а също и жертвените девет храни – свиня, печена на бъднивечерското огнище, обредни хлябове със златни или сребърни късове в тях, а също и дрянови клончета с пъпки и др.
Обредните хлябове се изрисували със знака на слънчевия кръговрат, на щастието и въобще на кръговрата в природата и живота. Бабите я рисуват върху обредните пити и днес. Среща се често и в шевици, бродерии, тъкани.
Вижте още: Български традиции: Бъдни вечер
Във владетелския двор и във всички родове – от най-малките до най-големите – се правел „Малък събор“ (един от годишните събори). На него идвали и чужди първенци, крале и князе, носели данъците, имало живописни шествия с коне, шейни и коли.
Стопанинът в двора – самият владетел – прикадявал трапезата, на която имало и мед, варено жито (булгур), кървавица или риба (обикновено шаран), петел, орехи и вино – и тържествената вечеря започвала. Особено се държало на прикадяването – стар български обичай (думите „кадя“, „кандило“, „кадилница“ са от български произход).
Владетелят бил сурвакан от децата, а след това обливан с вода на открито, а след него – и всички възрастни участници в тържествата. Младежите обикаляли онгъла (средището – столицата на държавата, на областта или друг по-главен град) и селищата с песни до разсъмване – коледуването. Имало спортни игри и състезания.
На Идинак (Годинак) гледаме кой пръв ще прекрачи прага ни – какъвто е гостът – сега полазник – такава година идва. Той влизал и разпалвал жарта в огнището с трески от дръвника. И пожеланията му били свързани с огъня – колкото са искрите, толкова деца и изобилие да донесе Новата година. Черпят го с баница, питиета и ошав, дават му кравай и чорапи.
Вижте още: Бъдни вечер: Ела, Дядо Господи, да вечеряме.
Днес празникът не се празнува на същия ден, а обичаите от вечерята са разпокъсани и елементи от нея има на Никулден, Игнажден, Коледа и Нова година. Днешните обичаи, свързани с него, са се видоизменили и вече показват само в общи черти най-главното – благодарност за даровете на земята и надежда за бъдещо плодородие. През вековете остава и пожеланието, което отправяме и днес – нов ден, нова година, нов късмет.
Първите два месеца в народната традиция – Голям и Малък Сечко, са отъждествени с приблизително съответстващите им римски месеци януари и февруари…
