Най-честите грешки, които правят родителите на деца с комуникативни нарушения – част 1
Автор: Ивелина Александрова
Бакалавър и Магистър по Логопедия
Комуникативните нарушения са едни от най-разпространените в детска възраст. Причините за появата им са различни, но е много малка вероятността, вие като родители да сте виновни за това. По-скоро говорим за различни нагласи, които съществуват в обществото и на които родителите често се подчиняват, дори да осъзнават, че не са правилни.Терапевтите често се сблъскват с повтарящи се грешки, които родителите допускат,когато в семейството им има дете с комуникативно нарушение. Ето най-често срещаните от тях:
1. „ Ще поживеем и ще видим“
Изследванията показват, че колкото по-рано потърсите помощ, толкова по-ефективна би била терапията. Така наречените „маркери за развитие“ помагат на специалистите да проследят развитието на детето от най-ранна възраст. Да, логопедите могат да помогнат дори на бебета, когато имат проблем с храненето, преглъщането и двигателното развитие. В случай, че специалист логопед забележи отклонение или забавяне в развитието при бебето, той може да ви посъветва как да преодолеете разликата, да ви предложи насоки за работа у дома или в терапевтичен кабинет като по този начин си спестите продължителна терапия в по-късна възраст. Въпреки все по-голямата възможност за получаване на информация благодарение на дигиталната среда, в която живеем, все още се случва родители на деца на възраст между 1 и 2 години да не търсят помощ, когато вече ясно се вижда, че детето им има затруднения с появата на първите думи и фрази. Най-често срещани причини за това са:
А) Неприемане на възможен проблем
Всяка бъдеща майка си представя какво ще бъде детето и когато порасне: мило, добро, послушно, добър спортист, ще обича математиката или ще говори няколко езика преди да навърши 5 годишна възраст. Когато детето се появи на бял свят стремежите леко се променят към – спокойно дете, което спи през нощта, храни се добре, не боледува и не плаче много. Обикновено, последната грижа на родителите е дали детето им проговаря около края на първата годинка. Но, дете на година и половина би трябвало да ползва 30 – 40 думи.
Четете още: Какъв специалист е логопеда и с какво се занимава?
Не говорим за това, изчакваме около година и едва тогава започваме да търсим информация за „евентуален проблем“, а детето вече е на 2 години и използва 2-3 думи. Практиката показва, че по-голямата част от родителите търсят помощ едва когато детето навърши 4 години, а две от тези четири години са използвали за да възприемат факта, че детето им има комуникативно нарушение. Да, отказът ви да приемете фактите е нормален и Да, всички родители се чувстват виновни и търсят вината в себе си. Да, възможно е единия от родителите да обвинява другия, че не е положил необходимите грижи за детето, не му е обръщано достатъчно внимание и т.н. Да, нормално е да мислите, че сте се провалили като родители. Това, което трябва да направите в този момент е да оставите обвиненията и самообвиненията зад гърба си, да се изправите, да погледнете действителността в очите и да потърсите помощ от специалист.
Б) Синдрома на съседката
Често се случва, ако проявите загриженост за развитието на речта на детето си да се сблъскате със „Синдрома на съседката“. Въпреки, че тя няма никаква представа за етапите на развитието на речта много „компетентно“ ще ви обясни, че е гледала по телевизията едно предаване, в което са казали, че… всъщност няма значение какво. Подобни хора има навсякъде и съветите и обясненията им варират от „гледа много телевизия“ до „защото си кърмила повече отляво“.
Четете още: Защо и кога ни изпращат при други специалисти за допълнителна консултация?
Друг вариант на същия синдром са колегите ви в офиса, които вече имат по-големи деца и се считат за информирани по всички въпроси свързани с появата на речта и езика.Те ще ви кажат, че преди да навърши 5 години детето няма смисъл да го водите при специалист, ще ви залеят с линкове на статии за известни хора с комуникативни нарушения и дори ще ви обвинят в разхищаване на средства от семейния бюджет.
А ако сте почитатели на здравословното хранене, не употребявате червено месо и краве мляко, ходите на йога и сте решили да образовате детето си вкъщи или в родителски кооператив – то се пригответе за още по-сериозни обвинения.
Всъщност, никой от гореизброените не може да ви посъветва адекватно относно развитието на говора на вашето дете. Ако мислите, че имате проблем със сърдечния ритъм и кръвното налягане ще послушате съвета на случайни хора или ще отидете на преглед при кардиолог?
Приемете съвет от съседката, само и единствено в случаите, когато имате за съсед – логопед специалист по ранно детско развитие.
Четете още: Роля на терапевта, роля на родителите и на близкото обкръжение на детето
В) Етикет „Специално дете“
Много родители се страхуват от възможността страховете им да се окажат истина и детето им наистина да има комуникативно нарушение.Етикет „Специално дете“ би изисквал специални ресурси в училище, допълнителен преподавател, допълнително време за работа с него у дома, а и да не забравяме съжалителните погледи на гореспоменатите съседки и колеги. Да, месечните разходи за терапия също не са малко, така че е нормално да се притеснявате и за бюджета. Въпреки всички тези страхове, колкото по-рано установите има или няма проблем, толкова по-добре. Ако не сте прави и детето ви няма нарушение ще се избавите от години на страх, стрес и притеснения. В случай, че подозренията ви се окажат факт ще можете навреме да започнете терапия и да постигнете по-добър ефект от нея за по-кратък период от време.
Продължава: Най-честите грешки, които правят родителите на деца с комуникативни нарушения (част-2)
С любезното съдействие на Логопедичен Кабинет „Логопедика”
Снимки: Andrew from Sydney, Lotus Carroll Foter
