Могат ли стволовите клетки да помагат на братя и сестри, родители?
Интервю с д-р Асен Пачеджиев, ръководител на българския клон на Cryo-Save.
Продължава от: Стволовите клетки като биологична застраховка
МТА: Могат ли стволовите клетки да помагат на братя и сестри, родители?
Д-р Пачеджиев: Независимо дали става въпрос за трансплантиране на цял орган или само за тъкани, или отделни клетки, включително стволови клетки, основен критерий за възможността да бъде извършена трансплантация е степента на тъканна съвместимост между донор и реципиент. В такъв аспект, говорим за автоложна или за алогенна трансплантация. При автоложната трансплантация донорът и реципиентът са едно и също лице, докато при алогенната трансплантация, те са различни лица. Когато говорим за алогенна свързана трансплантация, донорът и реципиентът са близки родственици, т.е. са генетично свързани индивиди.
Естествено, колкото по-близка е родствената връзка между донор и реципиент, има толкова по-голям шанс за по-висока степен на тъканна съвместимост. Тя е най-висока (почти 100%) при еднояйчните близнаци, които се считат за генетично идентични индивиди. При автоложната трансплантация, проблемът със съвместимостта практически не съществува или е минимален, макар че в редки случаи и там са възможни реакции на отхвърляне.
Поради това, при автоложните трансплантации честотата на различните форми на отхвърляне (на присадените органи, тъкани или клетки) и свързаните с тях усложнения и смъртност са значително по-ниски, отколкото при алогенните такива. Това важи в пълна сила и за автоложните трансплантации на стволови клетки, където реакцията на отхвърляне е по-специфична и се изразява в т.нар. реакция на присадката срещу гостоприемника (graft versus host disease/GVHD).
Четете още: Топ 10 неща, които трябва да знаете за лечението със стволови клетки – част 1
Както бе посочено, според законите на Мендел (законите за предаване на наследствеността), вероятността за пълна тъканна съвместимост при братя и сестри е 25%. По вертикална линия – при родители и деца – тази вероятност е още по-висока: 50% (половината ни гени идват от майката, а другите от бащата).
Важно е да се уточни, че макар да е желателно, обикновено е трудно намирането на идеалeн донор – с пълна степен на тъканна съвместимост, сравнително млад, здрав, и пр. Често се налага трансплантиране при условията на частична тъканна съвместимост и именно тук е едно от основните предимства на умбиликалната кръв пред костния мозък и периферната кръв, като източник на стволови клетки.
Имунната система, респективно нейните клетки са относително незрели при новороденото. Поради това, остатъчната умбиликална кръв има по-слаб имуногенен потенциал и при условията на само частична съвместимост, може да бъде трансплантирана със значително по-малък риск от отхвърляне, т.е. от реакция на присадката срещу гостоприемника. Именно затова може да се каже, че стволовите клетки от пъпна връв често помагат на братя и сестри.
Четете още: Стволови клетки имитират човешкия мозък
Тук има и други съществени моменти: Със стволови клетки от умбиликална кръв се извършват предимно трансплантации при деца. Това е така, поради сравнително ограничения брой на клетките в тези проби, в сравнение с извличаните от костен мозък или периферна кръв проби. От тази гледна точка, към момента е малко вероятно, една проба от умбиликална кръв да може да бъде ползвана от родител. Както бе посочено, това ще се промени, когато бъдат утвърдени технологии и протоколи за намножаване на клетките.
Важно е също да се има предвид, че автоложните трансплантации имат ограничено приложение при генетично обусловените заболявания, поради логичния факт, че генетичните изменения (мутациите) се съдържат и в самите стволови клетки. Поради това, например при острите левкемии, възникващи в ранна детска възраст се предпочита алогенната трансплантация.
Продължава на: Кои болести могат да бъдат лекувани със стволови клетки?
