Миома на матката и бременност
Автор: Доц. д-р Никола Василев
Акушерство и гинекология, патологоанатомия и онкология
Проблемът “миома и бременност” е стар колкото е старо акушерството. Той се разглежда в две части:
• влияние на бременността върху миомата
• влияние на миомата върху бременността и раждането
Бременността стимулира миомите да растат по-бързо, отколкото в отсъствие на бременност. След раждането нарастналите миомни възли най-често претърпяват обратно развитие. Понякога те се свиват до размерите, които са имали преди бременността, понякога остават малко по-големи.
Освен стимул за нарастване на миомите, бременността представлява и риск за нарушаване на тяхното кръвоснабдяване. Тъканта на миоми с нарушено кръвоснабдяване загива, както загива сърдечният мускул при запушване на коронарна артерия, т.е. получава се нещо като инфаркт на миомата. Състоянието е известно като “некроза на миомен възел”.
Некротичните миоми по правило предизвикват коремна болка, а понякога стават причина за толкова тежки нарушения, че говорим за настъпване на “остър хирургичен корем”. Острият хирургичен корем налага спешна операция. Все пак, спешната операция е по-скоро изключение, а не правило при лечението на некротични миоми по време на бременност.
Миомите повлияват бременността не толкова с обема си, колкото със своето разположение в матката. Рискът от спонтанен аборт или преждевременно раждане е по-висок при тези миоми, които деформират маточната кухина и по този начин пречат на бебето да се развива нормално. Ако миомата е разположена далече от маточната кухина, възелът има възможност да расте, без да пречи на растежа на бебето.
Вижте още: Десет истини за миома на матката
Миомите могат да повлияват на раждането по два основни механизма. Първият от тях отново е свързан с разположението на възела. Ако миомата е разположена ниско, към маточната шийка, тя може да се окаже пречка за минаването на плода през естествените родови пътища. Такива миоми често стават причина за избор на цезарово сечение като единствено възможен начин бебето да се роди.
Вторият механизъм е свързан с броя на миомните възли. Ако те са многобройни (независимо от разположението им), тяхното присъствие в матката нарушава нормалното свиване и разпускане на маточния мускул. Доколкото това свиване и разпускане е основният двигател на раждането, жените с множество миоми често развиват така наречената “родова слабост”.
Вижте още: Кога и как се оперира миома на матката?
Нарушената способност на маточния мускул да се свива и разпуска представлява сериозен риск и след раждане на бебето, когато матката трябва да принуди плацентата да се отлепи от нея и да я напусне. Множествените миоми стават причина за усложнения при отлепянето и раждането на плацентата. Тези усложнения могат да бъдат твърде тежки, свързани със значителна кръвозагуба и риск за живота на родилката.
Оперативно лечение на маточни миоми по време на желана бременност се предприема по изключение – най-често при загиване на тъканта (некроза) на миомен възел.
Снимка: FreeDigitalPhotos.net
