Лечение на овариалните тумори

Всички овариални тумори подлежат на оперативно лечение. Това е аксиома в гинекологията. Изключение правят само някои редки случаи с абсолютни контраиндикации за оперативно лечение, както и много напредналите, иноперабилните и инкурабилните форми на овариалната карцинома. Тази тактика същевременно е и единствено възможната засега профилактика по отношение на овариалната карцинома, която стартира от първоначално доброкачествени тумори на яйчника.

 

Веднага след извършването на лапаротомията трябва да се снеме много точен интраоперативен статус не само на органите в малкия таз, но и на всички достъпни за оглед и палпация органи в коремната кухина. Овариалният тумор се екстирпира и изпраща за експресно хистологично изследване.

 

В зависимост от резултата се определя обемът на операцията. При доброкачествени овариални тумори при жени в репродуктивна възраст интервенцията се ограничава само до екстирпирането на тумора. При жени над 45 години дори при доброкачествени тумори се извършва тотална хистеректомия с двустранна аднексектомия.

 

Четете още: Ролята на онкогинеколога

 

При злокачествени овариални тумори освен тотална хистеректомия с двустранна аднексектомия задължително се отстранява оментумът, тъй като той първи се поразява от интраперитонеалните разсейки. Ако има инфилтрация на черва или пикочен мехур, в екипа трябва да се включи съответният специалист – хирург или уролог.

 

Дори и в третия стадий на овариалната карцинома се пристъпва към оперативно лечение. Операторът трябва да се стреми към максимален, но разумен радикализъм. Необходимо е да се отстрани колкото се може по-голям обем от туморната маса. Това значително повишава шанса за успех от следоперативната химиотерапия.

 

Xимиотерапия. За разлика от цервикалната и ендометриалната карцинома, които твърде слабо се влияят от химиотерапия, редица злокачествени овариални тумори се поддават много добре на лечение с цитостатици. Лечението се провежда в стационарна обстановка – специализирани химиотерапевтични или гинекологични отделения под непрекъснат контрол на хемопоезата, бъбречната и чернодробна функция на пациентката. Освен монохимиотерапия с цитостатици се прилага и полихимиотерапия чрез комбиниране по определени схеми на цитостатици.

 

Четете още: Първична карцинома на яйчника

 

При напреднали карциноми лечението може да започне с химиотерапия. При добра чувствителност туморът намалява силно по обем и пациентката става вторично операбилна. Извършва се максимално радикална оперативна интервенция, като следоперативно отново се прилага интермитиращо цитостатично лечение. При такава тактика могат да се постигнат дългогодишни ремисии дори при привидно напълно безнадеждни случаи.

 

Лъчелечение. Само дисгерминомата (от овариалните тумори) има много добра лъчечувствителност. Останалите тумори реагират слабо на лъчите. Следоперативно чрез перкутанно лъчелечение могат да се атакуват някои изолирани солитарни метастази, при които от техническа гледна точка екстирпацията е била невъзможна.

 

При асцит и микрокарцинома на перитонеалната кухина след максимално радикална оперативна интервенция се прилага следоперативно инстилиране на перитонеалната кухина с радиоактивно колоидно злато.

 

Четете още: Превенция на рака на яйчниците: Какво работи?

 

Прогноза. Прогнозата при доброкачествените овариални тумори е много добра. При злокачествените тумори прогнозата извънредно много зависи от стадия на заболяването, хистологичния строеж и диференциацията на тумора, радикалността на операцията и активността на следоперативната химиотерапия.

 

Петгодишната преживяемост без рецидиви при овариална карцинома в I стадий достига до 50 % от случаите. След преминаването на заболяването във II и III стадии прогнозата рязко се влошава. Именно затова хирургичната активност при всяка установена туморна формация на яйчника трябва да бъде висока.

Добави коментар