Легенда за мартеницата
Закичихте ли вече мартеничките? 1-ви март е един прекрасен празник, чиито дълбоки корени са български. На този празник малки и големи си разменят мартенички, бялото и червеното са навсякъде, а баба Марта обикновено донася топло слънце, което да направи усмивките още по-истински.
Знаем, че мартеничките са български и празнуването на 1-ви март си е българска традиция, която се празнува само в България и някои области на Молдова и Румъния. Това, което не знаем е как точно е възникнала традицията да се окичваме с мартенички. Легендите са много и в различни варианти, а ние ще ви разкажем накратко някои от тях.
Първата легенда за мартеничката е, че тя датира още от времето на хан Аспарух. Според тази легенда, сестрата на хан Аспарух – Хуба, го известява за идването си като изпраща сокол с бяла връвчица на крака. По пътя соколът бил ранен и конецът се обагрил в бяло и червено. От тогава българите започнали да правят мартенички всяка година по времето, когато е пристигнал соколът. Тази бяло-червена връв създава здрава връзка между българите по света.
Вижте още: Бърза, лесна и ефектна мартеничка? Няма проблем!
Тази легенда се среща и в друг вариант. Сестрата на хан Аспарух му изпраща подарък – китка, привързана с бял конец към крачето на лястовица. Червената багра е кръвта на лястовицата от наранения от конеца крак. Смята се, че лястовицата е пристигнала точно на 1-ви март.
Другата легенда е по-вълнуваща. Хан Кубрат събрал петимата си сина. Казал им никога да не се разделят и че ако останат заедно, могат да се справят с всичко. След смъртта му обаче, хазари навлезли в българските земи. Владетелят пленил дъщерята на Кубрат – Хуба.
Владетелят на хазарите поискал петимата синове на Кубрат да го признаят за свой владетел и едва тогава щял да освободи Хуба. Братята били поставени пред трудно изпитание. Те решили най-големият брат – Баян и Хуба да останат при хазарския владетел Ашина, докато останалите открият нови земи, в които да се заселят.
Аспарух обещал, че когато това се случи, ще изпрати птица със златна нишка на крачето, която да заведе Хуба и Баян при братята им. Не след дълго птицата долетяла. Баян и Хуба избягали и вървели чак до бреговете на река Дунав. Те не знаели как да преминат реката, за това Баян решил да изпрати зов за помощ на братята си. Той откъснал един бял конец от дрехата на Хуба и точно когато го завързвал за крачето на птицата, една стрела от хуните го пронизала.
Вижте още: Български традиции: Мартеницата
В този момент Аспарух и братята му пристигнали и видели падналия си брат. Част от белия конец станала червена. Аспарух взел конеца и дал по едно мъничко късче на воините и на братята си. Той разбрал, че са сгрешили, като не са послушали бащиния си съвет и са се разделили. Оттогава окървавеният конец станал символ на връзката между всички българи.
Тази легенда се среща и в друг вариант. В него Хуба останала сама под владението на Ашина. Аспарух изпратил на сестра си сокол с писмо, че е намерил чудно хубава земя на юг от Дунав. Хуба закичила бяло парченце плат на крака на сокола, който я водил чак до бреговете на Дунав.
Вижте още: Мартеничка гривна
Там стрела на хуните улучила сокола и той паднал. Кръвта му обагрила бялото парче плат. Тогава се появил Аспарух. Посрещнал сестра си и взел бяло-червеното парченце плат. Раздал по едно конче от него на всички българи и им казал, че от тук насетне това конче ще е символ на здравата връзка на българите. Било 1-ви март, 681 г.
Не се знае коя легенда е истинската и дали изобщо това е истината за мартеницата. Знае се обаче, че това е една прекрасна българска традиция, преминала през вековете и запазила чистотата си.
