Лапароскопия
Лапароскопията е ендоскопски диагностичен метод. Чрез него органите в малкия таз и в голямата коремна кухина се оглеждат директно — in vivo. В хода на лапароскопията може да се вземе материал за хистологично изследване или бактериологично изследване, както и да се извършат редица оперативни интервенции.
Подготовка на пациентката
Лапароскопията независимо от големите си диагностични възможности е инвазивен метод — свързан е с анестезиологичен и оперативен риск. Пациентките, подлежащи на лапароскопия, се приемат в стационара и се подготвят с всички изследвания като за коремна операция. Това се налага и от обстоятелството, че понякога в хода на лапароскопията се установява заболяване, изискващо неотложна оперативна интервенция (напр. извънматочна бременност). Лапароскопията се извършва под обща интратрахеална анестезия в гинекологична операционна зала.
Техника на лапароскопското изследване
Основните моменти в хода на лапароскопията са следните:
1. Монтиране на апарата на Schultze или друга вътрематочна сонда. Това е необходимо за мобилизиране на матката при лапароскопския оглед, както и за евентуална проверка на проходимостта на маточните тръби чрез изпълването им с багрило.
2. Създаване на пневмоперитонеум. Коремната стена се пробожда със специално обезопасена канюла с автоматичен мандрен. През канюлата в коремната кухина се инсуфлират от 3 до 51 СО2. Инсуфлацията се контролира непрекъснато чрез специален апарат за контролируем пневмоперитонеум.
Чрез датчици се следят дебитът и количеството на инсуфлирания газ, както и интраабдоминалното налягане. Образувалият се интраперитонеален газов мехур притиска червата към диафрагмата и по този начин освобождава за оглед малкия таз. За това допринася и Тренделенбурговото положение на пациентката.
3. Въвеждане на оптическата сонда. Извършва се през малка кожна инцизия по долната циркумференция на пъпа. Към сондата се прикачва кварцов светловод.
Четете още: Хистероскопия
4. Оглед на органите в малкия таз и голямата коремна кухина. С дясната си ръка лапароскопистът държи оптичната сонда за окуляра и наблюдава през него. С лявата си ръка посредством интраутеринната сонда той отвежда матката напред към симфизата, за да отвори excavation rectouterina и да направи достъпни за оглед аднексите. Ако това не може да се осъществи, по средата на linea alba се въвежда втори троакар и през него — дълга металическа пръчка — палпатор. Чрез палпатора могат да се отместват органи, прикриващи зрителното поле.
При стерилитет през интраутеринната сонда се въвежда 10—15 мл. 1% стерилен воден разтвор на метиленово синьо (хромопертубация). Навлизането на багрилото в тръбите и изливането му в коремната кухина, респ. задържането му в някой участък на тръбите, се наблюдава директно през оптиката.
След системния оглед на всички пелвични органи обективът на оптичната сонда се завърта към голямата коремна кухина и последователно се оглеждат: апендиксът, цекумът, colon ascendens, черният дроб, жлъчният мехур, субдиафрагмалното пространство, слезката, colon transversum, оментумът и всички достъпни за оглед чревни бримки. След извличането на максимална диагностична информация сондата се изважда. Кожната инцизия се затваря с два копринени шева.
Четете още: Колпоскопия
Диагностични и лечебни интервенции vias laparoscopiam
През втория троакар вместо палпатор могат да се въведат различни инструменти, чрез които по ендоскопски път се извършват следните диагностични и лечебни интервенции:
1. Взимане на тъканен материал за хистологично изследване.
2. Отстраняване на перитубарни, периовариални, периапендикулярни и пр. сраствания.
3. Аспирация на ексудат за микробиологично или цитологично изследване.
4. Пункция на зрял фоликул и аспирация на течността му заедно с яйцеклетката за целите на оплождането.
5. Пункция на ретенционни кисти и аспирация на течността им.
6. Коагулиране на малки ендометриозни огнища по яйчниците, тръбите и тазовия перитонеум.
7. Поставяне на специални клипсове на маточните тръби с цел трайна стерилизация.
Индикации за лапароскопия
Като инвазивен диагностичен метод лапароскопията се прилага само в тези случаи, при които изследването с неинвазивни методи (ултразвук, хормонални проби и пр.) или с по-малко инвазивни методи (напр. пробно абразио, хистеросалпингография) не е в състояние да изясни диагнозата.
Най-честите индикации за лапароскопия са следните:
1.Съмнение за извънматочна бременност.
2. Диференциране на остър апендицит и десностранен аднексит.
3. Съмнение за хемоперитонеум от генитален произход.
4. Съмнение за перфорация на матката.
5. Тубарен стерилитет — за преценка тежестта на уврежданията и шанса от евентуална реконструктивна операция, както и за добиване на яйцеклетки за оплождане in vitro.
6. Съмнение за външна ендометриоза.
7. Диференциране на пролиферативни яйчникови тумори и възпалителни конгломерати (псевдотумори).
8. Съмнение за генитална или абдоминална туберкулоза.
Контраиндикации за лапароскопия са: повишен анестезиологичен риск, дифузен перитонит, хеморагична диатеза, предшествуващи медианни лапаротомии (опасност от прирастване на чревни бримки към предната коремна стена).
Снимки: Zubrow, Green Heat, crucially Foter
