Кои болести могат да бъдат лекувани със стволови клетки?

Интервю с д-р Асен Пачеджиев, ръководител на българския клон на Cryo-Save.

 

Продължава oт: Могат ли стволовите клетки да помагат на братя и сестри, родители?

 

МТА: Кои болести могат да бъдат лекувани със стволови клетки?

 

Д-р Пачеджиев: Стволовите клетки, независимо дали са извлечени от периферна кръв (най-разпространеният източник), от костен мозък (традиционният и най-дълго използваният източник) или от умбиликална кръв (при раждането) имат потенциал да правят 2 изключително важни неща:

 

• Да възстановяват или да рестартират кръвотворния апарат и имунната система;

• Да стимулират и да подпомагат тъканното възстановяване след понесени травми и при „нормални“ и болестни регенеративни процеси.

 

Към настоящият момент, стандартно и сравнително общодостъпно практическо приложение имат само стволово-клетъчните трансплантации, с цел възстановяване или рестартиране на кръвотворния апарат и имунната система. Тези трансплантации влизат в съображение при един сравнително ограничен кръг от заболявания (около 70 на брой), включващи злокачествените заболявания на кръвта и лимфата, вродените анемии хемоглобинопатии, някои солидни тумори, някои вродени метаболитни разстройства и автоимунни болести.

 

Четете още: Стволови клетки от пъпната връв възстановяват слуха на малко дете

 

стволови клетки, лечение, рестартират кръвотворния апарат, ъканно възстановяване

 

Актуален списък със заболяванията може да бъде намерен в множество източници, напр. в един от най-авторитетните сайтове за съхранение на умбиликална кръв, какъвто е американският сайт Parents Guide To Cord Blood (www.parentsguidecordblood.org/diseases.php).

 

Извън този кръг от заболявания, нарастващ интерес за медицината представляват т.нар. нехематологични индикации (също представени на споменатия сайт), за които към момента се провеждат множество предклинични и клинични проучвания в различна фаза.

 

Четете още: Трансплантацията на стволови клетки подпомага лечението на миелом – част 1

 

Кандидати за най-скорошно утвърждаване, като „стандартни индикации“ са състояния и заболявания, като детската церебрална парализа, вродената загуба на слуха, целият спектър от патологични състояния свързани с околородова травма и последващ конгенителен неврологичен дефицит, аутизмът, ювенилният диабет и др.

 

Като цяло, от стволовите клетки се очаква да бъдат в основата на следващата революция в медицината, проправяйки път за развитие на отделен научно-практически клон, наречен „регенеративна медицина“.

 

стволови клетки, регенеративна медицина

 

Засега, развитите държави „ограничават“ практическото приложение на методите за тъканна регенерация чрез стволови клетки в рамките на експерименталното лечение (клинични проучвания, лечение на отделни пациенти по механизма на т.нар. „болнично изключение“ и пр.). Това е необходимо, докато бъдат набрани достатъчно научни доказателства за безвредността и ефективността на тези лечебни методи.

 

Развитието на регенеративната медицина е тясно свързано с възможностите за интегриране на редица върхови биологични и небиологични технологии, като усъвършенстването на биореакторите, методите за 3-D принтиране, разработването на иновативни биоинертни микропорести материали, с цел създаване на триизмерни пространствени структури, наподобяващи органите в тялото и др.

 

Четете още: Обещаващ нов метод за трансплантация на кръвни стволови клетки

 

Факт е, че към момента в света живеят повече от 5 души с изкуствено отгледан (от собствените им стволови клетки!) и присаден хранопровод, има множество пациенти с присадена кожа, окосмяване, някои хрущялни органи, като ушна мида и др.

 

В лабораторни условия (в биореактори) са отгледани изкуствен черен дроб, бъбрек, сърце и др. Стоволовите клетки и другите прогениторни клетки представляват съществен интерес за пластичната и възстановителната хирургия, както и за козметичната дерматология, поради способността си да стимулират колагенния синтез и микрореваскуларизацията на кожата, с което спомагат за опъване и подмладяване. 

 

стволови клетки, пластична хирургия, козметичната дерматология

 

Стрволовите клетки вече намират приложение в биофармацевтиката, за изпитване на нови молекули с терапевтичен потенциал. Обещаващ напредък има по отношение производството на изкуствена човешка кръв, като и във ветеринарната медицина.

 

МТА: Какви са най-новите тенденции и технологии при извличането на стволови клетки?

 

Д-р Пачеджиев: Към момента, технологиите за извличане и криосъхранение на стволовите клетки са усъвършенствани до голяма степен. Немалка заслуга в този процес имат биотехнологични компании с разгърната научно-развойна дейност, каквато е и Cryo-Save.

 

Четете още: Как се събират стволовите клетки за трансплантация?

 

С над 300 000 съхранени единици умбиликална кръв, Cyro-Save (www.cryo-save.com) е най-голямата семейна стволово-клетъчна банка в Европа и един от световните лидери в криосъхранението на стволови клетки. Напоследък, в сътрудничество с френския научен институт Etablissement Français du Sang Aquitaine-Limousin, компанията разработи иновативен протокол за култивиране (намножаване) и замразяване на стволовите клетки така, че да бъдат достатъчни при нужда от използване за трансплантация. Предстои сертифициране от компетентните органи на европейско ниво, на този метод.

 

 

Интересен е и приносът на американската компания Cytori Therapeutics Inc. (www.cytori.com), която разработи усъвършенствана система за извличане на стволови клетки от периферна кръв и връщането им в организма на пациента в реално време (общо, процедурата трае няколко часа). Потенциално, системата може да намери приложение при лечението възрастни пациенти със сърдечно-съдови и невро-дегенеративни заболявания.

 

В чисто научен план, безспорно най-значим напоследък е приносът на японеца Яманака (Shinya Jamanaka) и британеца Гудрон (John B.Gudron), които разработиха теоретично и практически метод позволяващ произволно взети зрели клетки от тялото да бъдат върнати в развитието си до стадий на плурипотентни клетки (един стадий преди стволовите клетки!), след което да могат да бъдат репрограмирани и диференцирани в съответен вид зрели клетки. Методът се нарича индуцирани плурипотентни клетки (induced pluripotent cells/IPS) и през 2012 година, двамата откриватели бяха удостоени за него с Нобелова награда за медицина и физиология.

 

 

 

 

Добави коментар