Когато в семейството има дете със Синдром на Даун
Когато в семейството има дете със Синдром на Даун или друго заболяване, има неща които не могат да чакат и разнообразни нужди, които трябва да се изпълнят незабавно.
Ако вие имате други деца вкъщи, те могат да се чувстват отблъснати, ядосани, тъжни, ако вашите приоритети незабавно се променят, а те не могат да разберат какво се случва и защо новото допълнение в семейството изисква толкова много внимание. Същите неща се случват, ако тяхното братче или сестриче се разболее неочаквано и в тичане да задоволят неговите нужди, родителите и роднините забравят важността от намирането на време да обяснят на всеки вкъщи какво се случва , как това ще се отрази на техният живот и най-важното, какво се очаква от „екипа“ в такива ситуации.
Наистина е важно да говорите с вашите деца и да обясните настоящите обстоятелства по лесен и смилаем начин, така че да могат да ги разберат. Разбира се, не искате те да се притесняват излишно и повече отколкото е уместно, но позволете им да знаят какво се случва с техните братя и сестри със специални нужди, това е най-добрият начин да ги научите да изпитват съчувствие и им помогнете да разберат, че това не е ваш личен избор, да давате на детето в нужда повече внимание, но то наистина се нуждае от грижа през цялото време.
Четете още: "Благата вест" или "Как разбрах, че детето ми е с Даун?"
Тези съвети могат да помогнат да намерите поддържащ баланс между грижите и вниманието като родител.
• Всеки ден, напомняйте на всяко от вашите деца колко много ги обичате. Никога не се отпускайте заради това, че вашето нормално дете знае това и го разбира или че го осъзнава заради средата, в която живее. Децата могат да бъдат независими и зрели, но всички те се нуждаят от думи и доказателства, независимо от тяхната интелигентност.
• Много пъти родителите несъзнателно отварят бездната на различието, което може да стимулира съперничеството между братя и сестри. Това се случва, когато в опитите си да обяснят на другите деца в семейството за специалните нужди на децата със затруднения, те често заклеймяват тях със „специален“. Това кара другите деца да се чувстват неспециални, или ги насочва да предполагат, че те не бива да очакват да бъдат специални, докато те също нямат техни собствени специални нужди. Ако решите да използвате думата „специален“, за да обясните ситуацията, използвайте я като възможност да говорите за уникалността на всеки един член от семейството. Напомняйте на всички деца колко специални са те и колко важно е да разберат че всеки има специални нужди, по различни начини.
Четете още: Синдром на Даун
• Планирайте специално време за вашите нормални деца. Дори ако трябва да ги закарате или вземете от училище, те се нуждаят от вашата подкрепа и внимание да осъзнаят, че техните усилия са оценени. Те също се нуждаят да прекарват качествено време с вас и да говорят както за тривиални неща, така и да провеждат разговори, които много пъти са отлагани и разглеждани като неважни, когато семейството е било изправено пред стрес. Когато бурята отмине, благодарете на вашите деца за разбирането, както и за тяхната любов и подкрепа, както и затова че сте преминали през предизвикателството заедно.
• Говорете открито за своите очаквания от всеки един вкъщи. Упълномощете децата с отговорности базирани на всеки един от техните таланти. Определете правилата и последиците, ако не изпълнят своите задължения. Всяко трябва да бъде третирано с еднакво зачитане на неговите силни и слаби страни.
Четете още: Кои са най-често срещаните вродени аномалии?
• Има семейства, които са изправени пред стресови ситуации, докато не намерят баланса в удовлетворяването на нуждите на децата с потребности и тези без специални нужди. Това не винаги е лесно, защото децата са уникални личности, и тяхната индивидуалност може да постави родителите пред повече или по-малко предизвикателства за постигането и откриването на този баланс. Това, което е важно да се признае е мисленето, че не само предизвикателството е за тези, които имат нормални деца и деца със специални нужди, всъщност предизвикателство е за всеки родител, който има много деца, тъй като всяко дете е уникално и е трудно да се възпитават по един и същи начин, независимо от техните способности.
Снимки: Andreas-photography, Gnuru Foter
