Когато бащата е далеч

Когато при раждането и през време на растежа на бебето бащата е далеч, това не означава, че той не може да се чувствува включен в грижите за бебето или че детето ще бъде лишено от него. Напротив. Бащата се нуждае от много подробности за детето и от негови снимки. Когато майката му пише, тя, без да иска, съобщава само важните за нея неща: бебето е здраво, наддава на тегло, има две зъбчета, лекарят казва, че е нормално, даже много интелигентно. Бащата, разбира се, иска да знае тези неща, но освен тях той иска да знае и малките подробности, които за майката са ежедневие.

 

Пишете му колко шумно се оригва бебето и с какъв сериозен вид прави това. Запишете всички неща, които прави в продължение на 10 минути: как допълзява до някое списание, как сяда, как се опитва да налапа корицата, как се намръщва и се потърсва от горчивия й вкус, как се навежда силно напред, за да се взре в някоя картинка, като че ли разпознава нещо, как я скъсва и посипва парченцата по главата си и как с парченце хартия в ръка запълзява към радиото и го удря с тържествуващ вид. Ще се учудите на това, колко много има да се разказва, а бащата ще се смее много, когато си представя описаните картини. С малко усилие ще можете да запомните дословно някои от изразите на детето, докато имате възможност да ги запишете. И най-опитният писател не може да измисли толкова забавен или затрогващ детски разговор като действителните реплики на малкото дете.

 

    

 

Правете много снимки и изпращайте всички, на които може нещо да се различи. Самолюбивата майка не иска да изпраща тези снимки, на които тя или бебето изглеждат грозни, глупави или намръщени. Но бащата, който се опитва да си представи семейството, не иска да вижда само засмени лица, както и на гладния са нужни не само бонбони. По-добре е да изпращате редовно по няколко снимки, отколкото по много снимки едновременно, но нередовно.

 

Има още един по-сериозен и важен въпрос. Бащата (както и майката) иска да чувствува, че е необходим и полезен за семейството си. Ако майката, за да му спести безпокойството, му съобщава само колко лесно се е справила с всичко и как всичко върви добре, тогава той, без да иска, ще се чувствува ненужен. От друга страна, той няма да се чувствува по-добре, ако знае всички опасения на майката по отношение на детето, за които той с нищо не може да помогне.

 

Но у майката винаги възникват множество разумни въпроси: трябва ли да похарчи пари, за да заведе детето на курорт? Трябва ли да го изпрати в детската градина през есента? Трябва ли да му се разреши да си къса дрехите и да се излага на опасност, като се катери по дърветата? Ако беше в къщи, бащата естествено би помогнал при решаването на тези въпроси. Той може да види и някои други страни, за които майката не е помислила, ако му се даде възможност да участвува при решаването им: това създава у него чувство за близост към семейството.

 

Майката може да смята, че и без това й е достатъчно трудно да взема разумни решения и нещата само биха се усложнили. ако иска и мнението на съпруга си. Но така или иначе, за добро или за лошо, отглеждането и възпитанието на детето е работа и на двамата родители. Ако по време на дълго отсъствие бащата почувствува, че майката не постъпва правилно, че след като се върне, ще се наложи да коригира много работи, това за дълго би усложнило нещата, след неговото завръщане. В крайна сметка понякога е по-добре, ако майката (или бащата) се съгласи с някое решение, което не смята за съвсем правилно.

 

Снимки: FreeDigitalPhotos.net

Добави коментар