Клинична картина, диагноза и диференциална диагноза на овариалните тумори и на овариалната карцинома

 

Ранни симптоми дават само хормонопродуциращите тумори: смущения в менструалния  цикъл, аменорея, маточни кръвотечения. Хормонално неактивните тумори, включително и ракът на яйчниците, в началните си стадии най-често не дават субективни оплаквания. Нарастването на корема, болката и напрежението в малкия таз се явяват едва при значително увеличение на обема на тумора и естествено – при появата на асцит. Затова на ранна диагноза може да се разчита само при редовно скриниране на цялото женско население чрез онкогинекологичните профилактични  прегледи.

 

Тумори с диаметър над 20 мм могат да бъдат диагностицирани чрез бимануална гинекологична палпация. Важни палпаторни параметри са големината, формата, консистенцията и подвижността на тумора. Наличието или липсата на асцит се определя чрез перкусия на корема. От неоценима полза е ехографското изследване. То дава важни данни за големината и структурата на тумора (солиден, кистозен, наличие и брой на камерите в него и пр.).

 

Важен принос в ранната диагностика има и лапароскопията и лапароскопската прицелна биопсия. При асцит течността се евакуира чрез парацентеза и се изследва след седиментиране цитологично.

 

При хормонопродуциращи тумори се прилагат редица хормонални изследвания – за естрогени, 17-кетостероиди,  ННG както и хормонална цитодиагностика.

 

При диференциалнодиагностичното обсъждане трябва да се имат предвид редица състояния, симулиращи овариални тумори: педикулизирани субсерозни миоматозни възли на матката, конгломератни възпалителни псевдотумори на аднексите, тумори от съседните на гениталиите органи – ректум, сигма, дистопични бъбреци, ехинокок и пр. За целта се използват възможностите на иригографията. ректоскопията, венозната урография и компютърната томография.

Добави коментар