Как да се справят жените с „ужаса” след аборта? – д-р Ваня Савова
Интервю с Ваня Савова, клиничен психолог в МБАЛ „Надежда”.
Записване на часове: 0882 46 10 46
За повече информация: www.savova.org
Мама, татко и аз (МТА): Как да се справят жените с „ужаса” след аборта?
Ваня Савова: Ето няколко важни неща:
1. Подобрението не настъпва за ден-два, а е бавен процес. Скърбенето не е слабост, а работа, която трябва да се свърши, за да можете да продължите напред. Затова, не се съпротивлявайте, а се отдайте на мъката. Ще забележите появата на „добрите дни”, които ще стават все по-чести.
2. В най-трудните моменти на агония в живота има смях. Не се чувствайте виновни. Смехът е оздравителен.
3. Новата бременност няма да компенсира старата загуба, защото тя е нещо отделно. Трябва да има достатъчно време между двете.
4. Лекарствата и алкохолът няма да притъпят болката. Те създават нови проблеми. В периода на скърбене е важно да останете насаме със себе си.
5. Тежестта по запазване на отношенията в семейството и с приятелите пада върху вас. Близките ви са объркани и безпомощни. Те се страхуват от това да не кажат или направят нещо грешно. Говорете им в прав текст и не ги лъжете. Търсете помощта им. Не можете без тях.
6. Загубата не е наказание. Тя не е ръката Божия. Така е трябвало да стане. Обикновено отговорът на „Защо?” намираме след години. Дотогава се опираме или на медицинска хипотеза, или имаме лична теория. И в давата случая обаче, се опираме на някакво обяснение. Ако него го няма, влиза Призракът на неизвестността.
7. Трябва да се сбогувате. Независимо дали ще дадете име на бебето, ще направите някакъв ритуал или ще решите какво да правите с вещите от болницата, важно е да го направите. Така хем отдаватее дължимото на скръбта, така че тя да приключи, хем поставяте граница в живота, която да прекрачите по-лесно.
8. В стадия на активна скръб мъката, гневът и ревността, когато ваши близки раждат или виждате майки с бебета, са нормални. Всички на ваше място са така. Зад това стои желанието и друг да разбере как се чувствате. Не се притеснявайте, тези чувства и мисли си отиват.
9. Важно е да намерите подкрепа от хора, които имат опит със скръбта. Нереалистично е да очаквате партньорът да ви помогне. Активно скърбящите хора в една и съща фаза не могат да си помогнат един на друг. Нереалистично е – все едно двама души, загубили зрението си по едно и също време, да се учат взаимно на Брайл.
10. Много от нас, които преминават през такава скръб, се страхуват, че ще забравят бебето си, щом са започнали да се възстановяват. Това няма да се случи. Това, че бебето, което е можело да се роди, липсва физически, не означава, че няма да запазите връзката, която се е зародила. Както, когато почине близък, нашите чувства към него остават, така и вашите ще останат. Затова: бъдете добри към себе си. Времето лекува.
И най-важното: След скърбенето ще сте по-силен и състрадателен човек, който ще умее да се радва на това, което има. И вие ще имате дете, стига да не си представяте живота си без него.
Снимкa: David Castillo Dominici FreeDigitalPhotos.net
