Как да предотвратим пристъпите на епилепсия
Епилепсията е хронично психично заболяване, което се придружава от редовни пристъпи. Някои видове епилепсия в много по-голяма степен, отколкото други са, свързани с наследствеността. Заболяването може да бъде предизвикано от травма, от инфекция (менингит или енцефалит), от недостиг на кислород при инсулт или от аневризми или тумор в мозъка. Често причината за епилепсия изобщо не може да се установи.
Различават се обширни, или конвулсивни генерализирани и малки епилептични припадъци. Обикновено припадъкът се предшества от гадене, от чувство на страх или, обратното, от възторг. При големите припадъци се наблюдават конвулсивни движения на ръцете и на краката, като губят съзнание. При малък се получават конвулсии на отделни мускули. Болният обаче остава на крака. Малкият припадък не е продължителен. В същото време големият може да продължи няколко минути.
Епилептичните припадъци се предшестват от някои предвестници – така наречената аура. Този период продължава от 2-3 до 20 30 минути. Проявите на аурата са многообразни: световъртеж, тръпки, температура, пълзене на „мравки” по тялото, учестено сърцебиене, слухови и зрителни халюцинации. Понякога през това време болният прави еднообразни автоматични движения – тъпче на едно място, почесва се, прехвърля различни вещи, примлясква с устни, върти се около себе си.
Всеки болен има своя, характерна само за него, устойчива аура. Именно по нея заобикалящите го могат да определят момента на приближаващата опасност. Много е важно редом с болния да има хора, които могат да предотвратят всякакви травми по време на пристъпа. Близките роднини трябва задължително да се погрижат за безопасността му особено ако той получава големи припадъци.
Малкият припадък минава в много по-лека форма. По време на припадъка болният дори може да продължи да седи или да стои, дори да върви. Съзнанието му обаче се изключва за няколко секунди. Заобикалящите забелязват това по застиналото изражение на лицето му, избледняване на кожата, загубване нишката на разговора, понякога с изпускане на предмети, които държи.
По време на големи припадъци страдащият трябва да се поддържа, да се предпазва от силни удари, да се сложи нещо меко под главата му. Добре би било между зъбите да се постави нещо твърдо (например лъжичка, завита в салфетка или носна кърпа), за да не прехапе езика си. Този предмет трябва да бъде достатъчно голям, за да не може болният да го глътне.
Често след пристъпа настъпва дълбок сън. Не будете болния, той трябва да се събуди сам. В някои случаи епилепсията се лекува, като се отстрани предизвикващата я причина, например като се премахне туморът от главния мозък. Ако причината за епилепсията не е установена, болестта се контролира с лекарства, които се приемат редовно, или при появата на признаци за приближаващ пристъп. След като болният избягва признаците в продължение на по-продължителен период (да кажем 2 години), лекарят може да намали дозата на лекарствата и в края на краищата да ги спре напълно.
Източник: www.lekar.bg
Снимка: FreeDigitalPhotos.net
