Какво представлява цистометрията?
Цистометрията е клиничен метод за уточняване инервацията на пикочния мехур и еластичността на стената му. Удобен за работа е водният цистометър.
Пикочният мехур се изпълва прогресивно с течност, като посредством стъклена тръба (воден стълб) се измерват промените в интравезикалното налягане до достигане на максималния мехурен капацитет. Построява се графика, на която се нанасят количеството на въведена течност и съответното налягане. Отбелязват се първият позив за уриниране и максималният, неудържимият позив.
Изпълването на пикочния мехур с течност се съпровожда от незначително повишаване на налягането (с 0,098—0,294 кРа — с 1—3 см воден стълб на всеки 100 мл въведена течност). Такава е нормалната детрузорна акомодация към разтягане.
Първият позив за уриниране се получава при 150—200 мл течност, максималният позив — при 400—500 мл и налягане 1,37—1,67 кРа (15—17 см воден стълб). Това означава, че е достигнат капацитетът на пикочния мехур и започват да се разтягат колагенните елементи в стената му.
Вижте още: Урологични смущения като резултат на гинекологични заболявания
Ако въвеждането на течност продължава, налягането стръмно се повишава. Подканва се пациентката да уринира и се измерва микционното налягане. При добро функционално състояние на детрузора то е 3,92—6,86 кРа (40—70 см воден стълб). При волево напъване налягането се повишава до 8,82—11,76 кРа (90—120 см Н2О).
Регистрирането на мехурни контракции характеризира чувствителността на пикочния мехур и често отговаря на състоянието на инервацията му. Могат да се наблюдават нормотоничен, атоничен и хипертоничен пикочен мехур.
В съвременната апаратура за цистометрия се използват инфузионни помпи, катетри с микротрансдюсери за налягане, електронни усилватели с пишещи устройства.
