История на витамините
Витамините имат изключително дълга история, макар че до сравнително неотдавна е била непозната.
В древните времена, когато хората се отказали от номадският си начин на живот, формирали ранните градове и дали началото на устойчиво развитие на селското стопанство, осъзнали, че храната може да влияе на зравето по много по-сложен начин от това просто да поддържа хората живи. Това най-вероятно се е знаело и от шаманите на ранните племена, но в Шумерия, Месопотамия и древен Вавилон било изучено по-детайлно и резултатите били записани на глинени плочки. За съжаление повечето от тях са били унищожени през вековете или лежат неоткрити под пустинните пясъци. Въпреки това се знае, че в древен Египет някои храни са препоръчвани за подобряване на нощното виждане.
Така е била родена науката за храненето, но за съжаление не се е развила в значителен период от време. Древните гърци, римляни и по-късно араби направили напредък в медицината, но не и в частта за предотвратяване появяването на здравословни проблеми и заболявания. Вместо това те се концентрирали в лечебният процес чак след появата на симтомите на заболяването.
Древните билкари и техните профилактични отвари често били отхвърляни като вещици и магьосници. Тяхната работа била отхвърляна, била третирана с крайно подозрение. По-късно в Европа нещата станали дори по-лоши с Църквата, която не харесвала обсъждането на която и да е наука, повечето от които се приемали за богохулство.
Промяната започнала около 18-ти век в Британската Империя. Заради разрастването й в световен мащаб, корабите и корабоплаването били от голяма важност. Затова и някои хора от правителството били ужасени от жестоката болест скорбут – чийто симптоми са замайване, равнодушие (липса на енергия), опадване на зъбите, подути венци и спонтанни кръвоизливи, които е трудно или невъзможно да се спрат, убива повече британски моряци, отколкото са били загубени в резултат на вражески действия. Скурбутът бил проблем за флотите на всички нации разбира се, но Британците били по-решени да направят нещо за този ужас.
Няколко години преди 1750 шотландският военноморски лекар и хирург Джеймс Линд открил непознатото качество на цитрусовите плодове (което ние познаваме като витамин С) напълно да предотвратяват скорбутът. Той публикувал неговото откритие през 1753 г. в „Трактат за Скорбутът”, но неговият пробив бил игнориран от повечето Адмиралтейства и откритието му не влязло в сила до 1800 г. През този период от скорбут умрели 100 000 моряци. Когато най-сетне Лордовете на Адмиралтейството се събудили, болестта бързо била ликвидирана. Другите нации последвали техния пример.
През 1880 г. холандският учен Кристиян Ейкман провеждал много иноваторски изследвания с животни, като променял диетата им за да предизвика дефицит на витамини и да възвръща това състояние чрез съдържанието на храната им.
Уилям Флетчър бил първият учен, който определил през 1905 г., че настъпвали заболяваня, ако от храната се премахнат специални фактори (витамини). При проучването на причините за болестта Бери-бери, доктор Флетчър открил, че храненето с небелен ориз предотвратява Бери-бери, а храненето с обелен – не. Той вярвал, че в обвивката на ориза се съдържат специални хранителни вещества.
През 1906 г., английският биохимик Сър Фредерик Гоуланд Хопкинс бил убеден в наличието на „разтежни фактори” в храната. Той твърдял, че тези фактори били съществени за зравето и не се съдържат в нашата физиология, нито могат да се произведат без химическите добавки от хранителните вещества в диетата.
Седем години по-късно, полския учен Казимир Функпро, доказва откритията на д-р Флетчър и ги развива. Той изследвал небелен ориз и открил активните свойства, които предпазвали от Бери-бери. Нарекъл специалните хранителни частици "vitamines" (витамини) от латинското "vitalis" (което значи от жизнена важност) и "amines", които са група химични съединения на амоняка. Няколко години по-късно, той открива, че случаят е по-различен и „е” то изпада от името като то остава „vitamins”.
Снимки: carfull…Wyoming, Kotomicreations, archer10 (Dennis), CIMMYT, stevendepolo Foter.com
