Имунологични фактори при женското безплодие
Има голям брой фактори, отговорни за неуспешното забременяване. В тази статия ще обсъдим имунологичните фактори, причиняващи неуспешно имплантиране на ембриона.
Съществуват два типа имунологични реакции или имунологични фактори, участващи в процеса на зачеване и инфертилитет – автоимунни и алоимунни. Нарушенията при тях могат да доведат до проблеми със забременяването.
Автоимунни разстройства
Автоимунните разстройства са по-често срещани. Те са замесени в над 90% от случаите на инфертилитет, породен от имунологични фактори.
Четете още: Имунологично безплодие
Конкретно това означава, че клетките от имунната система на жената образуват антитела (малки протеини, които се насочват и прикрепят към клетките и ги идентифицират за унищожаване) към тъкани, които са нормални и са част от собственото ѝ тяло. Това е анормална реакция, която се свързва с множество заболявания, които не са свързани с бременността.
Алоимунни разстройства
Алоимунните разстройства, от своя страна, са замесени в образуването на антитела, насочени към клетки и тъкани, асоциирани с партньора (или иначе казано – протеините в спермата на мъжа). Алоимунните проблеми се срещат в по-малко от 10% от случаите на проблеми при имплантацията на ембриона или повтаряема загуба на бременността.
Четете още: Имунологични изследвания при невъзможност за забременяване
Забременяване
Нека разгледаме какво се случва в момента на оплождането, за да разберем как имунната система може да причини инфертилитет или повтаряема загуба на бременността:
Имплантацията започва 6–7 дни след оплождането на яйцеклетката. В този момент специализирани клетки от ембриона (наречени трофобласти), които в по-късен етап ще образуват плацента, започват да създават връзки с лигавицата на матката (ендометриума), като по този начин подпомагат растежа и развитието на ембриона.
Този процес включва колкото нарастването на ембриона, толкова и инвазия в ендометриума. На мястото, където се срещат тъканите на фетуса и майката, имунните клетки на майката биват замесени в обмяна на цитокини – вещества, приличащи на хормони.
Четете още: Кои са рисковите фактори за стерилитета?
Поради това сложно имунологично взаимодействие, матката е способна да насърчава успешното нарастване на ембриона, без да позволява навлизането на бактерии и други анормални клетки. С други думи, клетките на имунната система не са изключени – те се „съгласяват“ да приемат ембриона, докато всичко върви по план.
Чрез трофобластите се поставят основите на обмяната на хранителни вещества, хормони и кислород. Затова интерактивният процес на имплантация е не само жизнено важен за оцеляването на ембриона по време на ранната бременност, но и също така за здравето на бебето след раждането му.
Рискови фактори
Проблемите се появяват, когато майчините клетки от имунната система не си сътрудничат. Обикновено, когато се случи, това води до неуспех при имплантирането и загуба на бременността.
Четете още: Безплодието: често задавани въпроси
Рисковите фактори, които показват, че жената най-вероятно има имунологичен проблем, включват: фамилна или лична история на автоимунни заболявания, като Лупус Еритематозуз (Вълчанка), Хипотиреоидизъм (Болест на Хашимото), Ревматоиден артрит и други.
