Идеалната работа за мен

Автор: Рая Христова

 

Това е и основен въпрос при стартиране на допълнителен доход.

 

Може би мислите, че “Какво искам да правя (по принцип)” е въпрос, характерен за младите хора. Дали след определено време човек автоматично стига до отговора, защото той някак си се разкрива от само себе си? Може би “какво искам” е едно от нещата, които човек научава с годините?

 

Действително въпросът “какво искам” е по-присъщ на младите хора – или поне те са по-склонни да си го задават, защото отговор “не знам” не ги плаши толкова. Те приемат, че е нормално да има един куп неща, които да не знаят.

 

По-възрастните обаче са доста по-консервативни в това отношение. С всяка изминала година става все по-трудно да си кажеш “Не знам”. От един момент нататък отговор като “не знам” звучи твърде детински – затова и толкова много зрели предпочитат изобщо да не си задават въпроса. И може би наистина идва един момент, в който е късно тепърва да откриваме какво искаме от живота.

 

Всъщност променливата “какво искам” не е функция на възрастта, тоест не зависи от нея. Може да сте на 50 и още да не сте решили уравнението, а може да сте на 5 и вече да знаете отговора. Ако сте от втория тип, вие сте големи късметлии! Знаейки какво искате, вие можете да го преследвате дълго и целенасочено, при това с неизчерпаема страст и енергия. И това ако не е рецепта за успех!

 

ИЗХОДНО ПОЛОЖЕНИЕ

 

Етап 1: Не знаем какво искаме (лошо)

 

Дали искате да се занимавате с медицина, с психология, с право, с деца, с музика или с нещо друго? Не знаете? Спокойно, всички сме минали през този етап и това е нормално. Важното е да не буксуваме на него. Не е приятно да не сме наясно какво искаме от живота, но щом си го признаваме, значи имаме необходимото самосъзнание да потърсим решение. За съжаление обаче вместо да опитаме да разберем какво наистина искаме, обикновено стигаме до задънена улица в един от двата следващи етапа (след малко).

 

 

Етап 2: Мислим, че знаем какво искаме (по-лошо)

 

В живота има повече от едно нещо, което искаме да правим (по принцип) и всъщност има доста неща, с които се чувстваме добре. Може вие никога да не сте открили какво наистина искате, но сте намерили добър заместител и погрешно да го смятате за истинското нещо. Примерно трябвало е да бъдете начален учител, а вместо това сте станали професор в университет. Това ви прави горе-долу доволни, защото ви позволява да преподавате. Но липсва един важен елемент – работата с деца. Двете неща (работа като начален учител и работа като професор) всъщност имат много малко допирни точки. Затова рано или късно ще усетите огромната разлика между това да сте доволни и да сте щастливи. Ако перифразирам изречението от началото, ще ви звучи ли нормално: “Знаейки какво ви прави горе-долу доволни, вие можете да го преследвате дълго и целенасочено, при това с неизчерпаема страст и енергия.” – ?

 

Етап 3: Опитваме се да искаме това, което и другите (най-лошо)

 

Прочетете внимателно заглавието на точката. Мислите ли, че да се “опитвате да искате” нещо е добра стратегия? Изобщо не е и горния пример с началния учител и професора е много добра илюстрация. Всеки ще ви каже, че е много по-добре да сте професор, отколкото учител – средата е друга, авторитетът е друг, дори смешното заплащане не е толкова смешно. Ако споделите, че вместо професор предпочитате да работите с деца, най-вероятно ще получите отговор “Абе ти луд ли си!”.

 

Всъщност едни от най-големите кризи в живота идат оттам – когато се опитваме да искаме нещо защото… може би така трябва? Обществото оказва голям натиск върху нас относно кои професии са престижни, какъв личен живот ще ни направи щастливи, колко са важни парите и прочее. Всеки от нас поне веднъж в живота си е правил нещо, което не иска, защото “всички така правят” или “всички така казват”. Напомня ми ученическите години, а на вас? 🙂

 

КАК ДА РАЗБЕРА КАКВО ИСКАМ ?

 

Ще ви разкажа за един метод, който според мен работи изключително прецизно.

 

1.  Необходима е елементарна подготовка. Намерете начин да си осигурите 20 листа А4 + тишина и спокойствие в продължение на поне час. “Тишина и спокойствие” означава без телефон, компютър, телевизор, радио и прочее. Също – без никой да влиза в стаята при вас, нито да чувате как хората в съседните стаи тропат, говорят, смеят се или каквото и да било. Ако не можете да си осигурите това поне за час, явно въпросът “какво искам” не ви вълнува особено.

 

 

2. Първо трябва да се отърсите от някои предразсъдъци. Абстрахирайте се от това какво сте учили или какво работите или какво сте планирали. За да стигнете до същността на нещата, трябва да се освободите от това, което “знаете”. В противен случай ще пречупвате въпроса през натрупания до момента опит и натрупаните до момента внушения от страна на другите (“ти си само за лекар” или “това е престижна професия” и др.). Не мислете за пари, престиж, кариера или каквото и да било. Просто забравете за реалния свят и всички закономерности в него – сега ще търсим вашето призвание.

 

3. Взимате първия лист А4 и най-отгоре записвате “АЗ СЪМ … “ (да, с главни букви) и една дума (да, само една), която ви описва. Не е нужно думата да означава професия или ранг. Пишете една дума, която ви описва, например: спасител, музикант, бияч, философ, строител, мислител, смешник, помощник, магьосник, дизайнер – каквото се сетите. Няма значение колко абсурдно или нелепо ви звучи.

 

(Предварително сложете по едно номерче долу вдясно на листа – на всеки лист. Няма пряко отношение към упражнението, но после ще ви е полезно.)

 

След като напишете първото “АЗ СЪМ … “ минавате към втория лист и пишете второ “АЗ СЪМ…” с друга думичка. После към третия, четвъртия и така нататък до 20-я. Много е важно да стигнете до последния. В началото може да се затрудните и след първите 4-5 да си кажете “Абе каква е тая глупост” 🙂 или “Нищо не мога да измисля”. Можете, можете, не се измъквайте – имате цял час! В началото е най-трудно, докато съзнанието ви се настрои на тази вълна и спре да се съпротивлява.

 

4. Вече имате 20 листа А4, като най-горе на всеки от тях пише “АЗ СЪМ …” Взимате първия лист и под заглавието пишете поне три неща, които ви харесват в него. Тоест, ако сте написали “АЗ СЪМ ФОКУСНИК”, отдолу пишете (примерно):

– той е забавен

– той е загадъчен

– той има красива асистентка 🙂

 

Ако ви дойде музата, не спирайте – пишете колкото повече можете да измислите. Но е важно на всеки лист да напишете поне три неща. Не, не може две ако не се сещате!

 

5. След като сте поразписали листите, започвате отначало. Отново взимате първия лист и този път пишете защо ви харесват изброените качества. Сега, ако сте изброили повечко качества, ще ви е трудно да напишете защо за всяко – изберете най-важните за вас или тези, които имат нещо общо. На този етап вече листът ви ще изглежда горе-долу така (продължаваме с фокусника от горния пример): «АЗ СЪМ ФОКУСНИК», отдолу (примерно):

– той е забавен => привлича вниманието на хората

– той е загадъчен => привлича вниманието на хората

– той има красива асистентка => хората му завиждат

 

6. Сега е време за обобщения – търсете общото между всички 20 листа. Кои неща се повтарят?

 

От горния пример веднага се вижда, че първите две качества (забавен и загадъчен) ви харесват по една и съща причина – привличат вниманието на хората. Дори и третото (има красива асистентка) е свързано с това – завистта е пряко следствие от това, че привлича вниманието на хората. Вече можете да видите своите истински потребности.

 

Прегледайте последно всички листи. Вижте по кои АЗ СЪМ сте писали най-много – те са най-близо до вашата същност. Номерирайте листата още веднъж горе до заглавието, но този път по приоритет. Кое АЗ СЪМ ви допада най-много? Сложете му No 1. Кое е веднага след него? Сложете му No 2.

 

НАКРАЯ

 

Накрая, отделете първите няколко листа и хубаво ги погледнете. Ако сте работили правилно, на тях би трябвало да са изкристализирали основните ви потребности. Тук не става въпрос да търсите общото между самите АЗ СЪМ, тоест тук няма да видите желана професия или занаят. Тук ще видите общото между причините защо това ви харесва. Може би имате нужда да доказвате авторитета си, или да помагате на хората, да привличате вниманието или пък да търсите логиката в нещата.

 

Ето и отговорът на въпроса Какво искам да правя (по принцип) – че вие искате да правите тези неща, които отговарят на вашите потребности. След като вече знаете кои са те, можете да определите и правилна посока на действие. Искрено ви желая успех 🙂

 

Още интересни материали можете да намерите тук.

Снимка:FreeDigitalPhotos.net

 

Добави коментар