За мен донорството е любов – част 1

Интервю с реципиент на донорска яйцеклетка.

 

Портал „Мама, татко и аз“ (МТА): Как разбрахте за възможността да получите донорска яйцеклетка?

 

Признавам си, преди така голямата ми необходимост от донорска яйцеклетка, не знаех нищо за самата процедура и възможността да зачена по този начин. След като във Варна откриха моя проблем, всички лекари бяха единодушни: Твоята единствена надежда е д-р Стаменов и клиника „Надежда“, гр. София.

 

Обясниха ми в какво се състои самата процедура и ми казаха, че той е най-добрият специалист в тази област и че ако искам процедурата ми да има успешен край, тази клиника е ключа към успеха ми да прегърна някой ден моята мечта!!!…

 

МТА: Каква беше причината да използвате донорска яйцеклетка?

 

Когато бях 15 годишна менструалният цикъл така и не ми дойде, както на останалите момичета. Разбрах, че има проблем и след един преглед при гинеколог се установи в последствие, че имам много малки яйчници и ако искам да имам по-нататък дете, ще се наложи да се приложи процедурата ин витро с донорска яйцеклетка. Не съм се колебала дори и за миг да последвам мечтата си!!!…

 

МТА: Имахте ли съмнения за използването на донор? Какво Ви притесняваше?

 

Никога!!! От самото начало повярвах на моя доктор Стаменов и на неговата всеотдайност към всеки пациент. Той все ми повтаряше: „Ще видиш, ти ще си бременна!!!…“, вярваше и заради мен, усещах, че това е моята процедура и никога не съм се колебала, че ще използвам чужда яйцеклетка.

 

Вярата и надеждата бяха по-силни от всякакви човешки предразсъдъци. По скоро съмненията идваха от близките и моите познати и тяхната не информираност. Те все повтаряха: „Нали знаеш бебето няма да прилича на теб, ще вземе гените на донора“. Дори и в този случай чувството да усещам моята рожба в утробата надделяваше, аз просто исках да бъда майка!!!…

 

Но съм благодарна на хората от екипа на фондация „Майки за донорството“, че не ме оставиха в неведение и отговориха на всички мои въпроси свързани с моята процедура. Така разбрах, че приятелките ми не са били прави, че донорската яйцеклетка сама по себе си е просто една яйцеклетка и генетичната инфомация, съдържаща се в нея е едва 5%.

 

Четете още: Здравей, аз съм твоята малка надежда до теб!

 

МТА: Получихте ли подкрепа от близките и приятелите си? Как реагираха, когато споделихте решението си с тях?

 

Като всяко едно ново и непознато събитие случващо се в живота ни, за което нямаме нужната информация, нормално е родителите и моите близки, живели във време, когато раждаемостта не е била проблем, да реагират на случващото се не много добре.

 

Отначало искаха да прикривам проблема, да не се разчува, не искаха да приемат тази процедура и случващото се с мен. Но виждайки огромното желание, с което се боря  и искрицата надежда в очите ми, постепенно те всички промениха мнението си, информацията за тях беше стъпката към промяната на възгледите им.

 

Когато не си запознат с едно нещо, ти си несигурен, подхождаш с недоверие към него, но след нужната информираност ти променяш своя мироглед, за теб то вече не е проблем, защото си намерил най-правилното решение за него!!!…

 

МТА: Беше ли Ви страх от самата процедура и как протече тя при вас?

 

По скоро страх от самия страх, от неизвестното, но и в този момент преливах от щастие. Денят, който чаках цяла година беше дошъл и момичето, което чакаше пред кабинета на д-р Стаменов за преглед, сега седеше пред стаята за ин витро в очакване на самата процедура. Не мога да ви опиша с думи емоцията, която изпитвах.

 

Докато седях и чаках да ме извикат мен и двете жени, с които бяхме в група, аз нареждах пъзела оставен на масичката, казваха, че който успее да сложи и едно парче на мястото, ще му донесе късмет. Аз сложих три!!!… Мисля, че донесох късмет и на другите две момичета. Тази случка се е запаметила в съзнанието ми и исках да я споделя, защото в този момент всяка една положителна емоция, всяка една морална подкрепа беше от полза.

 

Не след дълго ни извикаха, влязохме в три отделни стаи и чакахме доктора да влезе при всяка една от нас. Никога няма да забравя усмивката, с която моят доктор Стаменов се появи на вратата.

 

Четете още: Фондация Майки за донорството – част 1

 

През цялото време той ми говореше, казваше ми да си мисля за хубави неща, за името на детето. След процедурата ми стисна двете ръце и отново ми се усмихна. Показа ми първата снимка на моето дете и всички сестри възкликнаха, беше най-съвършенната снимка, която бяха виждали. Тръгнах си!!!… Вече не бях сама, имах нея.

 

Докато вървях към автогарата си мислех, колко малко му трябва на човек да бъде щастлив. Доктор Стаменов и момичето, което ми помогна да стана майка го направиха за един миг!!!… Този ден влезе в историята на моят живот!!!…

 

Продължава на: За мен донорството е любов – част 2

 

В партньорство с:

Добави коментар