Закаляването: Как можем да закалим детето си?
Автор: д-р Евгени Комаровски, педиатър
http://www.babyblog.ru/komarovskiy
Превод и редакция: Ростислав Райчев
Продължава от: Закаляването: С какво да започнем?
Класическа ситуация: Мария е чудесно момиче и отличничка в училище. Тя обича да чете, да гледа анимационни филми, помага на мама в къщи, допълнително ходи на английски, а всяка неделя в къщи идва частната учителка по пиано (миналата година дядо ѝ купи с двегодишната си пенсия пиано). Мария има много играчки и книжки, хроничен тонзилит, аденоиди, нисък хемоглобин, алергия към портокали и шоколад.
През зимата боледува 5 пъти от ОВИ и 1 път от бронхит. Бащата на Мария първи направи извод, че трябва да се закали детето и беше подкрепен на семеен съвет (пет гласа „за”, тъщата гласува „въздържал се”). Започваме с обливане с вода по специална таблица. От каква температура се започва, и как я понижаваме?
Всяка вечер (преди лягане) Мария се облива с вода, с по-ниска от телесната температура: започваме от с 34°С, и през седмица понижаваме с 1 градус докато достигнем до 30°С. Когато се окаже, че в класа всички са болни – според инструкциите – отново вдигаме до 34°С. Принципно няма нищо сложно в закаляването – някакви допълнителни 10 минути на ден за водни процедури.
Описаният сценарий е съвсем типичен. И най-главното: от една страна – абсолютно безвреден за детето, и от друга – много удобен за родителите. Без да се променя нищо генерално и за 10-15 мин. на ден за закаляващи процедури, възрастните и на пръв поглед напълно разумни родители изпадат в дълбоко заблуждение, че наистина закаляват детето си.
Вижте още: 4 съвета за да бъдат децата ви здрави и активни
Хайде отново да се върнем на теоритичните основи на закаляването. Имаме физически фактор, например течение, което предизвиква чести простудни заболявания. Ако този фактор е постоянен, в началото кратковременен (дозиран), и в последствие продължителен, то организмът на детето ще привикне естествено към него и няма да реагира.
Теоритечно, практическия начин за закаляване е днес да поседим 20 секунди до отворен прозорец, утре – да поседим 1 минута, вдругиден – 2 минути, и при идеално стечение на обстоятелствата, след половин година детето ще спи на отворен прозорец. Още нещо – мокрите крака са синоним на разболяване. Да налеем в легена хладка вода, и да поскачаме 2-3 минути преди лягане. На следващият ден нека водата е малко по-студена, и да поскачаме малко по-дълго време. След 6 месеца детето ще тича по чорапи из локвите без проблем.
Детето, видите ли, цели седмици не излиза от вкъщи, не сваля от главата си шапката и от краката си чорапките, яде с уговорки, с часове седи пред компютъра и телевизора, но преди лягане, разбира се го обливаме с вода и с чувство на дълбоко удоволетворение го слагаме да спи. В болшинството случаи именно с такива действия на практика внедряваме закаляването в нашия живот, и „закаляващите процедури” не носят на детето нито полза, нито вредят – но оказват огромно положително влияние на нервите на родителите.
Вижте още: Пет начина да накарате децата да бъдат активни
Закаляването се превръща в апендисит на съвестта на родителите по принципа – „направихме всичко, което зависи от нас”.
Добре, тогава да не закаляваме ли? Не, да закаляваме, но като под това разбираме не кратковременното, дозирано въздействие на слънцето, въздуха и водата, а принципна промяна на начина на живот – да започнем не с обливане, не с отворен прозорец за 20 секунди, а с решения на глобалните въпроси: разпределението на деня, интензивността на ученето, храненето, съня, детската стая, облеклото, спорта.
Веднъж завинаги да определим правила, коита са задължителни за следване – да се играе при всякакви метеорологични условия, да се поощрява двигателната активност, никога да не се насилва храненето, да се дава възможност на детето само да се облича (само да определя количеството и вида на дрехите), да се ограничи битовата химия в дома.
Ако детето непрекъснато боледува – да се ограничат допълнителните учебни натоварвания (музика, чужди езици). Допълнителните знания при дефицит на здраве не могат да направят който и да е човек щастлив.
Вижте още: Опорно-двигателни заболявания при децата
Да приведем в ред детската стая, като се изхвърлят събиращите прах вещи и всеки ден да се прави почистване с влажен парцал. Не да дозираме чистия въздух – а да дозираме телевизора и компютъра, ученето, играчките, рисуването. Да подаряваме не играчки и шоколадчета, не видеоигри – а чист въздух, при това не от прозореца, а от парка и гората. Нека цветята не са във вазата, а в градината и на полето, нека водата да не от водопровода – а от реката и езерото.
Само такъв начин на живот може да направи детето здраво и щастливо, и неговата практическа реализация изисква не само желанието на родителите, но и тяхното време и усилия. Това е много по-сложно и по-отговорно от поливането с хладка водичка 5 минути на ден.
Пряката връзка между здравето на детето и възможностите на родителите да намерят време за неговото укрепване е очевидна. Но реалността е такава, каквато е – нездравословна среда, нисък материален стандарт, постоянна борба за съществуване, здравословни проблеми при самите родители. Лесно е да се каже „всяка свободна минута да играем навън”- нали трябва свободно време. Лесно е да се каже „душ с хладка вода всяка сутрин” – нали ти трябва топла вода, с която да направиш от студената вода – хладка. Как да вдигнеш ръка за проветряване в стаята, когато температурата вътре и без това е само + 15 °С…
Може да се продължи с изброяване на причините, които пречат на закаляването на детето, но така или иначе не трябва да се примиряваме с детските болести. Важен аргумент в полза на необходимостта от промени е и това, че сами по себе си детските болести също изискват време и средства за да бъдат преборени (лекарства, диети, финасови загуби поради невъзможността да се ходи на работа). И така, ето ги конкретните препоръки, които да ни отговорят не вечния въпрос: „Какво да се прави?”
Вижте още: Недоспиването при децата
Разберете – имате два варианта за действие. Първият е относително пасивен – променяме начина на живот в посоката и по начина, който вече описахме. При този вариант веднага ще забележим, че наистина си възвръщаме загубеното здраве. Вторият вариант е активен – същите промени, но с някои допълнителни действия (същите тези описани закаляващи процедури) и ще възвърнем загубеното значително по-бързо.
Продължава на: Закаляването: Препоръчителна схема за закаляване с активност
