Закаляването: Какво представлява?
Автор: д-р Евгени Комаровски, педиатър
http://www.babyblog.ru/komarovskiy
Превод и редакция: Ростислав Райчев
Здравословното състояние на детето много често не удоволетворява неговите родители: „Не че е болен през цялото време, но много често боледува!”. Отиваме при личния лекар, за пореден път установява настинка, предписва лечение. Лекуваме. Оздравява. След две седмици – отново сополив нос.
А условията са близки до идеалните – собствена детска стая, играчки, хранене, обличане, топъл дом без течение, хубава детска градина… и въпреки всичко детето боледува. Отрицателните родителски емоции постепенно се натрупват – майката се кара в работата заради поредния болничен, бащата го знаят по физиономия в аптеката… Нещо трябва да се направи!
Отговорът ни се струва очевиден – закаляване! Но как? Откъде да се започне?
Какво представлява закаляването?
Закаляването представлява повишаване на устойчивостта на организма към неблагоприятното въздействие на редица физически фактори на обкръжаващата среда (примерно понижена или повишена температура на водата) чрез системно и дозирано излагане на въздействие от същите тези фактори.
Родители, взели решение в смисъл „стига сме се оплаквали – да се закаляваме”, се надяват да получат в тази статия точна програма за действие – при каква температура на водата и колко време да се къпе детето, как после да се облива, колко време де се ходи бос, колко клякания преди ядене да се правят, и т.н. На любителите на програмите и планирането авторът не може да помогне – такива сведения тук няма. Задачите ни са съвършено различни: първо – да се обясни същността на закаляването, неговите цели и достижения. И на второ място – да се носи отговорност за експериментите при провеждане на „закаляващи процедури” от страна на родителите.
Вижте още: Разумното и правилно хранене – ключ към здравословен начин на живот
Очевидно е, че много външни фактори са в състояние да предизвикат симптоми, обединени под общия знаменател „простудни заболявания”. Към най-честите причини за „простуда” се отнасят, преди всичко, преохлаждането като цяло (течение в дома, леко облекло) и локални фактори в частност (примерно мокри крака). От една страна връзката „студено-болест” е очевидна, от друга страна обаче остава неразбрана.
Оглеждайки се наоколо и наблюдавйки животните – например кучетата, тичащи из зимната киша, или птиците, накацали по жиците в студа – неволно започваш да изпитваш някаква човешка непълноценност, едно чувство за откъсване от природата. Нима за по-развития си мозък заплащаме с абсолютна неспособност да живеем по законите на природата?
Да речем, че можем да си обясним връзката между простудата и екстремните физически фактори – стъпили сме в локва през зимата и краката са се намокрили в студа. Но защо се разболяваме само заради това, че леко е подухнало през отворения прозорец, или защото в обувките е попаднал малко сняг, или понеже шапката е забравена в училище и петминутното разстояние до вкъще е изминато с гола глава? Защо?
Вижте още: Родителите и важните неща, на които да научат децата си
Отговорите на поставените въпроси трябва да се търсят в ранното детство. Новороденото дете притежава вродена способност за адаптация към условията на заобикалящата го среда. Стабилността на тези условия, например постоянната висока температура на въздуха, топлата вода, стерилната храна, старателното ограничаване на контакта с движещия се въздух (течение, вятър) води до изключване на вродените механизми за адаптация поради тяхната ненужност.
За наше огромно съжаление, точно стабилността на външните физически фактори се явява едва ли не главно проявление на родителска любов и отговорност. До какво води това? Води до обстоятелството, че съвсем не-екстремални фактори – леко течение, или температура в стаята от +17- се превръщат в источник на повишена опасност!
По тази логика стигаме до много важния извод: новороденото не се нуждае от закаляване!
То е закалено от самата природа и от хилядолетния опит на естествения отбор. Ние трябва така да се грижим за него, че да не затихнат природните адаптационни механизми. Не просто да не се избягват, но направо да се създават контрасти в температурата на въздуха и водата, да се използват всички възможности за максимален по продължителност контакт с естествените фактори на природата. Или иначе казано, да се разхождаме по-дълго и при всякакви условия. Но без екстремности! Не е необходимо детето да се къпе с ледена вода, да го държим с часове на слънце, да го караме да ходи босо по снега.
Вижте още: Страшният доктор
Въпреки това, естественото възпитание, основано на поддържането на естествените способности на организма, някак си влиза в противоречие с родната педиатрия и националния ни манталитет. Ситуацията е близка до безизходица и поради това, че 99% от родителите сами се разболяват, след като поседят на течение или си наквасят краката. Не е необяснимо тогава, че всички външни фактори се оценяват като опасни и детето бива всячески предпазено от тяхното въздействие.
Самият проблем за необходимостта от закаляване възниква като правило точно в тези семейства, където децата са силно желани и любими, където родителите са готови на всякакви жертви и лични ограничения само и само за да му е добре на детето. Закаляването трябва винаги да се разглежда като опит за наваксване, опит да скочиш в отминаващ влак, опит за преоценка и преразглеждане на традиционните родителски представи за това кое за детето е добро и кое – лошо.
Гореизложеното трябва да се има предвид като теоретична предпоставка, помагаща ни да разберем: главната задача не е да закаляваме, а да направим така, че детето да не се нуждае от закаляване. Но това е теория – а ние имаме факт: постоянни простуди. Добре, не сме били прави, готови сме да се поправим.
Продължава на: Закаляването: С какво да започнем?
