Загубените ориентири на бащинството
По какъв начин съвременните бащи могат да възвърнат статута си на блюстители на житейските закони в семейството, без при това да се превърнат в домашни тирани? Защо е толкова важно обществото и семейството да признаят и приемат особената им роля? На тези въпроси отговаря психоаналитика Габриел Рубен в свое интервю пред списание „PSYCHOLOGIES“.
Габриел Рубен (Gabrielle Rubin) е психоаналитик, член на Парижкото психоаналитично дружество. Автор на редица книги, една от които е „Време е да спасяваме бащите”.
Основната теза на психоаналитика е, че бащите в днешно време стават или твърде добри приятели с децата си, или се отнасят към тях по-майчински, дълго отсъстват или просто не се справят в социалния аспект на бащинската роля. Габриел Рубен поставя остро проблема: на съвременните бащи им е изключително трудно да изпълняват най-важната си функция: въплъщаването на семейния авторитет!
Четете още: Няколко въпроса, които всеки баща трябва да си зададе
Психоаналитикът се опитва да изясни дълбоките причини за това „отслабване на позицията” и описва неговите тежки последици за личностното развитие на детето и за развитието на обществото като цяло. Изводът му е еднозначен: без баща, човешката цивилизация е застрашена. Ето защо е необходимо да „помогнем на бащите отново да заемат своето място в обществото”.
Psychologies: Вие твърдите, че е дошло време за „спасяване на бащите”. Нима положението е толкова сериозно?
Г. Рубен: Не аз съм човека, който е стигнал пръв до този извод. Това е основният недъг на нашето общество, от който страдаме всички, но най-вече децата. Обществото се движи в грешна посока, в посока на „подивяване”- без уважение към институциите, без респект към правосъдието, без правилна ценностна система.
Такова отхвърляне на всякакви форми на външен авторитет представлява сериозен симптом на болестни процеси в обществото, тъй като неговото функциониране започва с ролята на бащата: именно той забранява и позволява, и пак той прекъсва близката до сливане връзка на детето с майката. В днешни дни обаче, бащата е загубил своите пълномощия на „представител на реда и закона” и ролята му е размита.
Psychologies: Какво му пречи да бъде такъв представител?
Г. Рубен: На първо място, самото общество вече не признава тази му роля. Ние постепенно преминахме от йерархична структура на обществото към хоризонтална, което неизбежно доведе до смесване на ролите и загуба на ориентири в семейството. Сега никой на никого не се подчинява, разликите между поколенията са тотално размити. В миналото бащата е бил могъща фигура не само в семейството, но и в обществото: той е бил обвит с ореола на мощ и закрила, подобно на крал, папа или държавен глава. Понастоящем бащата няма такава сила.
Psychologies: Тогава трябва ли да се върнем към римския семеен модел, при който еднолично властва pater familias?
Г. Рубен: Разбира се, че не! Като психоаналитик намирам, че за пълноценното формиране на детската личност е необходимо възприемането на бащата като силен и могъщ фактор. Би било прекрасно, ако бащата е такъв на практика. А ако не е – то обществото, признавайки и ценейки бащиния авторитет може да позволи на детето да си го представи, да му припише тези качества. За съжаление, това в наши дни е непостижимо, и мъжете, които не са ценени и уважавани, сами се отказват от мъжката роля като постепенно започват да приемат майчини модели на поведение.
Четете още: Ролята на мъжа в семейството
Psychologies: Това означава ли, че баща, който има навици да помага в домакинството и има мек характер, пречи на развитието на детето?
Г. Рубен: За детето е необходимо да се възхищава от неговия баща. А ако детето е момче – то директно приема за пример поведението и го превръща в поведенчески модел на израстване и развитие. Ако самото общество ценеше мъжете, които се занимават с домакински задачи – то всичко би било наред. Но в съвременното ни общество това съвсем не е така! Символичните роли на бащата и майката не са взаимозаменями! Това от своя страна съвсем не означава, че бащата въобще не трябва да е любвеобвилен към детето си или да помага на майката в къщи.
Psychologies: Може ли майката да помогне за възстановяването на бащиния авторитет?
Г. Рубен: Необходимо е мъжът да бъде уважаван в семейството, и това се демонстрира преди всичко от жената. Нейното отношение много силно влияе на децата. При възстановяването на ролята на бащата е много важно – без да се нарушава принципа на равноправието на половете – да се приеме, че ролите на мъжа и жената е възможно извън семейството да бъдат еднакви, но вътре в семейството те са различни! За да се съхранят майчиния и бащиния авторитет като символи, трябва да се разграничат семейните им роли. Това е добра отправна точка при възпитанието на всяко съвременно дете.
По материали от руски сайтове: Превод и обработка – Ростислав Райчев
