Ендометриоза
С названието ендометриоза се обозначава едно от най-странните състояния в букета от болести на човека.
Нормалната маточна кухина е тапицирана с лигавица, богата на жлези. Тази лигавица се нарича „ендометриум”. Оказва се, че полово зрялата жена може да развива маточна лигавица (ендометриум) и извън маточната кухина, практически навсякъде – в дълбочина на маточния мускул, в маточните тръби, яйчниците, обвивката на коремните органи (перитонеум), в червата, пикочния мехур, пикочопроводите, лимфните възли, кожата, дори в мозъка.
Колкото до причините, по силата на които маточна лигавица се развива на необичайни места, съществуват десетина хипотези. Това означава, че тези причини не са ясни на никого. Във всеки случай, разрастването на маточна лигавица извън маточната кухина не представлява метастазиране – ендометриозата не е злокачествено заболяване.
Разположени на „чужда територия”, огнищата от маточна лигавица се държат така, както се държи нормалната лигавица в маточната кухина. Те нарастват на дебелина през първата половина на менструалния цикъл, по време на менструация се превръщат в кървава каша и т.н. Това тяхно поведение, както и други фактори, обуславя класическите симптоми на ендометриозата:
Четете още: Ендометриозата – борбата на всяка една от 10 жени в репродуктивна възраст – част 1
- болки по време на менструация – твърде характерни за ендометриозата
- неправилни маточни кръвотечения – характерни за ендометриозата, но не чак колкото болките
- развитие на яйчникови кисти със специфична клинична и ехографска характеристика – кистите са изпълнени с тъмнокафява материя, подобна на течен шоколад, оттам названието „шоколадени кисти на яйчника“ (такива кисти са характерни за ендометриозата, но в много случаи имаме ендометриоза, без да имаме шоколадени кисти)
- безплодие – със спорна напоследък причинно-следствена обвързаност с ендометриозата.
Появата на тези и други симптоми, може да направи диагнозата „ендометриоза” твърде вероятна, но сигурно разпознаване на заболяването е възможно едва след изследване на тъкан от поразените участъци под микроскоп. С такава тъкан можем да разполагаме единствено чрез пряк достъп до засегнатите органи.
Това става чрез оперативна намеса – класическа операция или лапароскопия. В някои случаи операция (лапароскопия) се прави единствено, за да сме сигурни, че заболяването е ендометриоза и да определим с точност степента на разпространението му.
Четете още: Ендометриозата и безплодието
В други случаи (най-вече при наличие на шоколадени кисти на яйчника или при някои по-редки видове ендометриозни огнища, например ендометриоза в тъканта между влагалището и правото черво, в пикочопровод, в черво) операцията се оказва единствен начин да ликвидираме последствията от заболяването.
Освен симптомите, които причинява, ендометриозата е важен фактор за повишен оперативен риск. По-големите ендометриозни участъци обикновено са много плътни и образуват сраствания с околните тъкани. Дори най-съвременните методи и инструменти за тазова хирургия могат да срещнат изключителни трудности пред преодоляване на уплътненията и срастванията, причинени от ендометриоза – независимо дали операцията се прави заради самата ендометриоза или по повод на друго заболяване.
Развитието на ендометриоза е пряко зависимо от наличието на яйчникови хормони в организма на жената. Затова срещу ендометриозата се прилагат лекарства, които се намесват в хормоналната функция на яйчника. Предписването на такива лекарства представлява високоотговорна медицинска дейност и се подчинява на строго определени правила.
Четете още: Как да забременея, ако имам ендометриоза?
Някои от лекарствата за ендометриоза са доста скъпи. Националната здравна каса поема изцяло цената им, но само ако са изпълнени следните условия:
- жената да е на възраст до 35 години и да има проблем със забременяването
- ендометриозата да е доказана хистологично – чрез изследване под микроскоп на поразена от ендометриоза тъкан.
Проследяването на ефекта от лекарствата и последващите препоръки също са предмет на квалифицирана гинекологична помощ от най-висш порядък.
С помощта на специалистите от Клиника по обща и онкологична гинекология на ВМА
