Ендокринни задачи при оплождане
Oплождането in vitro изисква решаване на редица «ендокринни задачи».
Подбор на болните
Успехът на метода зависи от избора на болните, които трябва да имат доказан нормален овулаторен процес. Целта на екстракорпоралното оплождане е в строго определен момент чрез аспирационна лапароскопия или чрез пункция под ултразвуков контрол да се вземе годна за оплождане яйцеклетка. Затова е необходимо да се подбират само болни с доказана овулация.
Подготовка на болните
Потвърждават се наличието на овулация, нейните качества, наличието на секреторна трансформация на ендометриума, достъпността на яйчниците за аспирационна лапароскопия.
Стимулация на овулацията
Стимулацията се провежда с различни терапевтични схеми, като най-общоприета е следната: От 3-ти ден на менструалния цикъл в пет последователни дни се дават по 100mg кломифен-цитрат, на 5-ти и 7-ти ден — фоликулостимулиращ препарат. След доказване на добро зреене на фоликулите 36 h преди очакваната овулация се въвежда лутеинизиращ препарат. Зреенето на фоликулите се контролира чрез измерване с ултразвуков апарат и проследяване нивото на естрогените, което трябва да се повишава. На практика тази стимулация води до зреене едновременно на два и повече фоликула — при аспирация се изваждат по две и повече годни за оплождане яйцеклетки.
Контрол на овулациятa
Той се извършва чрез изследване нивото на естрогените и на лутеинизиращия хормон. При описаната стимулация на овулацията е възможно да се получи значително нарастване на фоликулите, образуване на кисти. Това са явления на свръхстимулация, която налага преустановяване на по-нататъшното прилагане на метода.
Оптимизиране на лутеиновата фаза
Стимулацията обикновено предизвиква овулация на 13-ти ден от цикъла, когато се извършва и аспирацията на яйцеклетката. Нейното екстракорпорално оплождане се извършва в лабораторни условия: след два дни оплодената яйцеклетка се прехвърля в маточната кухина. За да бъде ендометриумът добре подготвен, някои автори препоръчват предварително въвеждане на прогестерон или лутеинизиращ хормон.
Ранна диагноза на бременността
За целта се извършват определяне на хорионгонадотропините в урината, измерване на базалната температура, ултразвуков контрол (за наличие на плоден сак).
Протекция на настъпилата бременност
При успех на оплождането in vitro настъпилата бременност се контролира чрез нивото на хорионгонадотропините, чрез проследяване с ултразвук и редовни клинични прегледи. В зависимост от необходимостта се предписват спазмолитици, прогестерон, съответен режим и пр.
Екстракорпоралното оплождане е сложен метод и изисква добре подготвен екип от акушеро-генеколози, биолози, лабораторни лекари, съвременна лабораторна база, ултразвукова апаратура и модерна лапароскопска техника. Успехът на оплождането in vitro до голяма степен зависи от колаборацията между отделните специалисти в работния екип и от строгото спазване на всички изисквания в отделните етапи на метода.
